Всеки десети българин никога не е извършвал годишен профилактичен преглед. Това показва национално проучване на социологическа агенция "Тренд" относно нагласите на българите към годишните профилактични прегледи. Изследването е проведено между 2 и 9 септември сред 1002 граждани над 18-годишна възраст и беше представено на пресконференция в БТА.
Това твърдение се отнася по-често за сънародниците ни под 30-годишна възраст.
32% от анкетираните заявяват, че за последно са преминали през годишен профилактичен преглед тази година. Други 31% декларират, че са го направили през миналата година, а 15% - преди повече от две години. 11% от запитаните пък са отговорили, че никога не са били на ежегоден годишен преглед.
69% от българите декларират, че са запознати какво включва годишният профилактичен преглед за човек на тяхната възраст.
Проучването сочи, че жените по-често са информирани за профилактичните прегледи, отколкото мъжете. Профилът на по-слабо информираните включва предимно мъжете под 40-годишна възраст.
79% от анкетираните твърдят, че знаят какви са ползите от годишния профилактичен преглед, докато 21% не са запознати.
18% от българите смятат, че профилактичният годишен преглед при личния лекар се заплаща, като отново по-висока неосведоменост има сред по-младите хора - до 30 г.
2/3 от българите заявяват, че провеждат ежегодната си здравна профилактика при личния лекар. 25% обаче посочват, че не провеждат ежегодна здравна профилактика.
На въпрос дали биха се отзовали на покана от личния лекар за профилактичен преглед, 81% отговарят утвърдително срещу 8%, които биха отказали.
Най-разпространеният начин за комуникация с личния лекар остава на място, в кабинета - 84% от българите посочват тази опция. Други 20% пък заявяват, че комуникират с общопрактикуващия лекар по телефон.
Около 39% от запитаните посочват, че най-често търсят личния си лекар по телефона за записване на час за преглед, 32% - за консултация, 25% - за болничен, направление и др. Близо 39% пък отбелязват, че не търсят личния си лекар по телефона.
Резултатите от проучването показват още, че 66% от българите провеждат годишната си здравна профилактика при личния лекар, 9% - в здравно заведение чрез допълнително здравно осигуряване по линия на работодателя, а други 4% предпочитат избрано от тях здравно заведение, като заплащат за това със собствени средства. 31% от респондентите дори не знаят какво включва здравната профилактика.
От своя страна Иван Естатиев от Фондация "Хъб Фор Хелт" потвърди, че българинът систематично пропуска годишната здравна профилактика.
Той предупреди, че ненавременната профилактика води до късно диагностициране на заболявания.
Евстатиев се позова на данни на Националната здравноосигурителна каса, според които през 2022 г. малко под 2,345 милиона българи са преминали през профилактичен годишен преглед. От януари до края на юни тази година пък на профилактика са отишли около 1,291 милиона българи.
Аркади Шарков, специалист по икономика на здравеопазването и съветник на здравния министър, представи кратък здравно-икономически анализ на тема "Икономически аспекти на навременната профилактика", според който се задава нова, невидима пандемия от хронични, незаразни заболявания. По данни на Европейско здравно интервю от 2019 г. 29.7% от българите споделят, че имат високо кръвно налягане, 6.9% - диабет, 4.7% - бъбречни проблеми.
Той посочи, че в страната ни разходите за болнична помощ са 37.4% от общите здравни разходи, а тези за извънболнична помощ - едва 12.27%.
От своя страна, зам. здравният министър д-р Михаил Околийски изтъкна, че извънболничната помощ и профилактиката са във фокуса на бюджета за здраве през 2023 г. Финансовата рамка залага над 7,2 млрд. лв., което е с над 900 млн. лв. повече от предходната 2022 г., а средствата за извънболничната помощ са увеличени с 24%, отчете той.
USD
CHF
EUR
GBP
