Безучастието на държавата по темата с реекспорта на лекарства е престъпно. Това, че формално не е забранено, не го прави морално. Така председателят на АБВ Константин Проданов коментира темата с паралелния износ за лекарства. От АБВ бяха категорични, че са необходими мерки за прекратяване на действащите схеми за паралелен износ на лекарства, който засяга предимно страните в общността. Така един път внесено у нас, едно лекарство се реекспортира примерно в Германия, където цената му е три-четири пъти по-висока.

Зам.-председател на комисията по здравеопазване към 43-то Народно събрание доц. д-р Георги Кючуков обясни схемите, по които се реализира въпросният паралелен износ на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти, инсулинови препарати, такива против астма и туморни заболявания.

Първата схема е "законна" - внасят се по-големи количества и се изнасят част от тях. Когато това касаело 15-20 % от пазара, не влияело пряко на пациентите. Доц. Кючуков коментира, че до 70% от внесените медикамента се реекспортират за пазари, където цените са по-високи. Втората схема е с прекупуване от страна на дистрибуторите от търговците на дребно. "Това е категорично забранено, но съществува", коментира доц. Кючуков.

Той цитира журналистическо разследване според което за първите пет месеца на тази година са изкупени медикаменти на обща стойност 4,4 млн. лв. Третата схема е на фиктивни пациенти и фиктивни рецепти, с които лекарствата се изземват от аптечната мрежа.

Последният механизъм е този на отклоняване на медикаменти от болниците. Кючуков констатира, че за всички тези схеми се знае, но едва тази година има произнесена ефективна присъда на управител на болнична аптека. От АБВ настояват за създаването на информационна система, която проследява всеки внесен медикамент по неговия номер.

Трябва да се инициират законодателни промени, които да позволят на Изпълнителната агенция по лекарствата да контролира този реекспорт. Мярка, каквато е била приложена от Словакия, предвижда съгласието на фирмата производител или фирмата, която държи лиценза за реекспорт.

"Този механизъм в Словакия проработи", заяви доц. Кючуков и добави, че в АБВ правят регулярни срещи със засегнати пациентски организации. Така по експертни оценки паралелният износ ощетявал българския гражданин с близо половин милиард лева годишно. Въпреки, че няма категорични данни какъв е процентът на незаконния реекспорт, се смята, че около половината от тези 450 млн. лв., които се реекспортират минават по незаконни пътища.

Румен Петков изтъкна, че има 15 компании, които активно се занимават с реекспорт на лекарства. Той настоя парламентарната комисия за приходните агенции да разгледа казуса и ясно да се каже кой обслужва българския парламент и президента Плевнелиев.