Премиерът Румен Радев освободи Ивиан Бенишев от длъжността заместник-министър на здравеопазването, съобщиха от правителствената пресслужба. Кадровата промяна идва два дни след като министърът на здравеопазването Катя Ивкова обяви, че е поискала и получила оставката му, и на фона на продължаващото напрежение около планираната от нея реформа на държавния здравен контрол.
На 25 август Ивкова поиска оставките на Бенишев, директора на дирекция "Спешна медицинска помощ" Даниел Петров и директора на дирекция "Обществено здраве" Илия Тасев заради забавени процедури за задължителните застраховки "Гражданска отговорност" и "Автокаско" на линейките и автомобилите на регионалните здравни инспекции.
По думите на министъра процедурата е трябвало да започне още през есента на 2025 г., но вместо това между отделните дирекции са били разменяни писма, без да бъдат предприети необходимите действия. Според Ивкова, ако проблемът не е бил установен и не са били взети спешни мерки, от средата на септември е съществувал риск линейки и автомобили на РЗИ да останат без необходимите застраховки и да не могат да бъдат използвани.
Бенишев отговаряше именно за спешната медицинска помощ. Само пет дни преди поисканата му оставка, на 20 август, Ивкова му възложи координацията и контрола върху дирекциите "Публични предприятия и управление на собствеността", "Спешна медицинска помощ" и "Европейска координация и международно сътрудничество".
Освобождаването му е поредната кадрова промяна в ръководството на Министерството на здравеопазването през последните две седмици.
На 14 август премиерът освободи и заместник-министъра проф. Петко Салчев. Официално беше съобщено единствено, че той напуска поста по собствено желание. Министерството не обяви мотивите му, поради което появилите се информации, че решението му е свързано с несъгласие с административната реформа, не бяха официално потвърдени.
Салчев отговаряше за ключови структури в областта на общественото здраве, сред които дирекция "Обществено здраве", Националния център по заразни и паразитни болести, Националния център по обществено здраве и анализи, Националния център по радиобиология и радиационна защита и регионалните здравни инспекции по отношение на надзора на заразните болести и общественото здраве.
Най-сериозният публичен сблъсък около планираните промени дойде на 26 август, когато главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев подаде заявление за освобождаване след 15 години на поста.
Кунчев посочи две причини - навършването на пенсионна възраст и несъгласието си с подготвяната от Министерството на здравеопазването реформа в структурите на общественото здраве.
Основната част от реформата предвижда сегашните регионални здравни инспекции да останат по места, но да бъдат преобразувани в териториални дирекции на Министерството на здравеопазването. Общи административни функции като счетоводство и правно обслужване трябва да бъдат централизирани, а административните процеси - в по-голяма степен автоматизирани. Според Ивкова целта е да се премахне дублирането на дейности и да се освободи ресурс за специализираните функции на здравния контрол.
Проектът предвижда също въздушната и наземната спешна помощ да бъдат обединени в единна функционална система с общ координационен център, а Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти да премине функционално към дирекция "Лекарствена политика" на Министерството на здравеопазването.
Кунчев обаче отправи остри критики към най-съществената част от реформата - промяната в статута на РЗИ. Според него отнемането на оперативната им самостоятелност може да ограничи възможността им да реагират бързо при епидемии и други извънредни ситуации, застрашаващи общественото здраве.
Той предупреди, че бъдещ директор на териториална дирекция, който вече не е второстепенен разпоредител с бюджет и няма сегашните правомощия на директор на РЗИ, ще бъде принуден да отправя значително повече въпроси и искания към централната администрация на министерството. Според него това може да доведе до забавяне и бюрократизиране на действията при кризисни ситуации.
Кунчев изрази притеснения и за лабораторната дейност. По думите му преструктурирането може да наложи нови регистрации, сертифицирания и акредитации на десетки лаборатории. Той посочи като пример Националния център по радиобиология и радиационна защита, според чийто директор разходите само за неговите лаборатории могат да достигнат близо 600 хил. евро.
Главният държавен здравен инспектор предупреди още, че реформата може да затрудни действията при радиационни аварии, трансгранично замърсяване и други извънредни ситуации. Той посочи, че само в системата на РЗИ и трите национални центъра има повече от 230 незаети щатни бройки и според него намаляването на разходите би могло да бъде постигнато без цялостно преструктуриране.
Катя Ивкова отхвърли твърденията, че в здравното министерство се извършва "чистка", и заяви, че оставката на Кунчев не трябва да се превръща в "присъда над реформата". По думите ѝ РЗИ няма да бъдат закривани, регионалните структури ще останат по места, а експертният им капацитет ще бъде запазен.
Така освобождаването на Ивиан Бенишев е третата значима кадрова промяна в ръководството и системата на Министерството на здравеопазването за по-малко от две седмици - след напускането на проф. Петко Салчев и заявлението за освобождаване на доц. Ангел Кунчев.
USD
CHF
GBP
