Пандемията от коронавирус отвори много стрес сред хората - на първо място заради затвореността, на второ притеснения за хората, че нямат работа, че нямат пари. Това каза д-р Юрий Кацаров, клиничен психолог по време на Първа среща на Обществения съвет по проекта за "Справяне с депресията чрез информация, базирана на доказателства".

По думите му, това се отразява на населението в България и трябва отсега да се търсят решения за психическото здраве на населението. Българите сме първенци по търсене на помощ в последния възможен момент, особено в сферата на психичното здраве, каза специалистът.

Албена Дробачка, ръководител на проекта и председател на сдружение СПОК, коментира, че мнозинството от хората имат лека депресия и много малък процент стигат до най-тежките симптоми, късно търсят лечение и това излиза и по-скъпо. Цели се проектът да се реализира в няколко града в България, най-вече в София, като стана ясно, че проектът за борба с депресията вече е прилаган в други европейски страни.

Всеки пети човек е имал среща с депресията

Всеки пети човек е имал среща с депресията

10 октомври - Световeн ден за психично здраве

На дискусията бе обсъдено и дали може да се пусне гореща телефонна линия за психично здраве. Обещана бе и среща с психолозите от всички училища по време на пандемията, за да се коментира как се отразява онлайн обучението на децата.

Даниела Колева от Уницеф каза интересна цифра - цената на депресията за обществото е 390 млрд. долара годишно, което е годишният доход на една Норвегия и Швеция.

Любомир Аламанов, комуникационен експерт, коментира народопсихологията на българина, давайки пример със случая в Сливен и слуха, че норвежки влак ще отвлича децата, когато и ромите са си взели децата от училище.

Депресията не може да събори българите

Депресията не може да събори българите

Предпоследни сме в ЕС по дял на страдащите от заболяването