В момента ние имаме нужда от една държавно подкрепена, многопластова, многокомпонентна национално информационна кампания, която да бъда ориентирана към различните възрастови групи, различните слоеве на обществото и различните уязвими групи.
Това заяви за News.bg д-р Тонка Върлева, която представлява България в Глобалния фонд за борба срещу СПИН по повод ваксинационната кампания срещу COVID-19.
По думите ѝ посланията трябва да бъдат фокусирани, центрирани и на разбираем език в зависимост от групата, за която е ориентирана. Кампаниите трябва да бъдат не само по националните медии, но и по регионалните медии, повсеместно до най-малкото населено място. Кампанията трябва да бъде ориентирана с фокус върху основните уязвими групи на разбираем език, настоя Върлева.
Тя отбеляза, че има много информация по отношение на коронавируса и ваксините. Има много информация, но тя трябва да бъде предоставена на разбираем език и хората в различните възрастови групи, които да се убедят, че трябва да получат имунизация и да се отправят към ваксинационните центрове, посочи Тонка Върлева.
Лекарят призова хората да се имунизират. Историята е показала, че благодарение на ваксините, ние сме изкоренили вариолата като тежко инфекциозно заболяване. В момента светът продължава да се бори, като ваксинира срещу много други тежки инфекциозни заболявания, посочи тя.
Тя се надява, че много скоро благодарение на ваксините масови инфекциозни заболявания да бъдат елиминирани. "21 век е векът на ваксинациите, така че добре информираният човек трябва да се ваксинира и да се убеди в ползата от ваксините", категорична бе Върлева.
Зад една ваксинационна кампания стои трудът на много лекари и социални работници. Според нея трябва да имаме една държавна политика, която да разработи национален план, който да има ясно разписани дейности, ясно разписан финансов план и план за мониторинг и оценка. Тогава ще имаме успех и всички дейности, свързани със социално-значимите заболявания, трябва да бъдат държавно подкрепени и нормативно регулирани, обясни Върлева.
Като пример Върлева дава далечната 1950 г., когато е имало ясна държавна политика с ясно политическо лидерство за справяне една от тогавашните здравни кризи - туберкулозата. Повсеместното ваксиниране означава достигане до най-малкото село, най-малката махала и най-отдалеченото място в България. Към 2000-та година има национални програми, които са финансово обезпечени за борба срещу туберкулозата, като има подкрепа и от Глобалния фонд, който финансирал изпълнението на тогавашните, а и сегашните национални програми, посочи Тонка Върлева.
В борбата срещу туберкулозата е имало една приемственост, каза тя. След 2007 г., когато се отчита 40 на 100 000 души разпространението на туберкулозата, през 2020 г. то е вече 18 на 100 000 именно благодарение на националните програми и финансирането на Глобалния фонд.
Виждайки опитa на 50-те години, днешната ваксинационна кампания срещу COVID-19 трябва да бъде направена повсеместна от големия град до най-малкото населено място и до най-малкия град и обратното, отбеляза Върлева.
В този смисъл Тонка Върлева подкрепи информационно представянето на три шестминутни филма, разказващи за най-тежките здравни кризи в най-новата българска история. Представянето им се състоя в БТА. Филмите са заснети през настоящата година по проекта "Електронни поуки от историята за България след COVID-19", изпълняван с финансовата подкрепа на Фонд "Активни граждани България".
Първият филм показва здравните кампании от миналото - през 50-те години на миналия век България имала доста добра информационна кампания за ваксинирането с БЦЖ ваксината срещу "жълтата гостенка" (туберкулоза). В тези два филма бе показано как страната се справя с една голяма здравна криза - с ваксиниране на цялото население, включително децата и учениците.
Вторият филм обхваща ХИВ кампанията през 80-те години.
Третият и последен филм е насочен към ролята на здравните ромски медиатори сред уязвимите и маргинализираните групи в преодоляването на здравните кризи.
Велислав Радев, един от авторите на филмите, обясни че тяхната здравна насоченост е връзката на днешната пандемия с миналото. Авторите на филмите започнали първо от източниците, защото са обективен свидетел на историята - разказ от първо лице. Филмите са журналистически и не са документални.
USD
CHF
EUR
GBP
