Цялата власт в ръцете на шефа на Фонда за лечение на деца в чужбина.

Това намерение прозира след представянето на проекта да изменение и допълнение на Правилника за дейността и организацията на Фонда за лечение на деца в чужбина. Като казваме Пилософ, да разбираме сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването, защото „топлата връзка“ между единия и другите е видна и за слепия.

Всъщност това не е новината за фонда, която очакваме. Ние все още искаме да разберем какви са резултатите от проверките, започнали с „масови арести“ на предишния директор на центъра и екипа му. Защото до „онзи“ момент съставът на фонда работеше значително по-успешно от всички предишни (а и от сегашния) и логично не се предполага възникналите напоследък проблеми да са точно заради правилника, а по-скоро заради капацитета на работещите в него.

Предложените срокове за приемане и обработка на заявленията са толкова съкратени, че са чак нереалистични. Първоначално подадените заявления ще се разглеждат до 2 работни дни. Външните експертизи ще се представят до 7 работни дни, вместо досегашните 14, а разглеждането на документите от Обществения съвет (и това е най-амбициозната част) ще се случва не за 45 дни, както досега, а само за 20. Нереално е изобщо това да се случи, след като и досега действащият срок беше непостижим за екипа на проф. Пилософ.

Дали другите предлагани промени работят в полза на по-кратките срокове? Едва ли.

Според новия правилник външни експерти ще могат да бъдат само националните консултанти, председателите на научни дружества по специалности или посочени от тях специалисти. Освен, че това са експерти, които са натоварени с достатъчно отговорности, за да съвместяват успешно още една, така силно се ограничава кръгът на професионалистите, които могат да дават експертиза. Това може да е сериозен проблем като се има предвид, че по някои заболявания компетентните специалисти са тревожно малко.

Друг предизвикващ въпроси момент е възможността външната експертиза да се осъществява и от конкретни лечебни заведения, които имат консултативни органи като често цитираните онкологични и хематологични комисии и лекарски консултативни комисии (ЛКК).

Практиката с консилиумите, въведена с идването на проф. Пилософ във фонда, всъщност направи процедурата по разглеждане и одобряване на заявленията още по-тромава. Което никак не работи в полза на заявеното в новия правилник намерение сроковете да се съкратят наполовина. Неясно е и какво ще гарантира обективността на решенията, след като на практика конфликтът на интереси е „заложен“ в новия правилник. Кое да спре лечебното заведение, чиято комисия или консилиум ще разглеждат документите на дадено дете да реши, че точно тяхната болница е най-подходяща за лечението му?

Проблемният формуляр S2

Това е „формулярът на раздора“, заради който предишния директор Павел Александров бе обвинен, че го е издавал неправомерно. Да припомним, че това е документ, с който българчетата могат да се лекуват в чужбина по цени на здравната каса на съответната държава, лечението е в пъти по-евтино и се поема от НЗОК. Според досегашния регламент такъв документ може да бъде издаден само от министъра на здравеопазването и директора на НЗОК, и тъй като за здравното министерство беше по-удобно да не разрешава този въпрос години наред, формулярът се подписваше от директора на фонда с негласното съгласие на ведомството.

Сега вече това ще става най-късно до два дни след постъпване на заявлението и министърът или директорът на Касата най-сетне ще бъдат задължени да го правят. Дотук добре, ако обаче не се вземе предвид фактът, че здравната каса няма капацитет да извършва тези плащания. Доказват го натрупаните задължения към чуждестранни клиники за близо 180 милиона лева, които подсказват, че независимо от това кой ще подписва формуляра, няма кой да плати. Което пък от своя страна означава, че е въпрос на време възможността български деца да бъдат лекувани в чужбина изобщо да спре да съществува, заради откази на здравните заведения, към които има натрупан дълг. Така че и тези „промени“ са само книжен факт.

Но да се върнем на правомощията на директора на фонда.

Според предлаганите промени в правилника структурата занапред ще може да бъде оглавявана само от магистри по медицина с призната медицинска специалност. Така напълно се елиминира възможността „некомпетентни“ лица като Павел Александров да заемат тази позиция. Което от друга страна може и да е тревожен факт, тъй като и сегашният министър на здравеопазването е „магистър по медицина с призната медицинска специалност“, но от това не произтичат положителни за системата ефекти. Доказва го и плеядата здравни министри преди него, които с управлението си по-скоро задълбочиха, отколкото решиха проблемите в този сектор. Освен това кое налага тази промяна, след като фондът е звено, което разпределя финансови средства, а не медицинска институция, извършваща лечение?

Друга промяна гласи, че директорът ще може да издава заповеди за организационно и финансово подпомагане. Не е твърде ясно какво означава това, но при всички случаи работи за превръщането му в основен фактор, когато става дума за разпределяне на средства.

Ще може и да изпраща децата, кандидатстващи за лечение, на лекарски консилиуми с еднолично решение, което обезсмисля съществуването на Обществен съвет, който до момента беше структурата, чиито решения директорът е длъжен да изпълнява.

По отношение на Обществения съвет също текат интересни промени. Предвиждат се „дубльори“ на членовете, за да се изключи възможността за проваляне на заседания, заради липсата на кворум. Странно е как това ще облекчи работата на съвета и ще съкрати сроковете, като се има предвид, че документите да бъдат разглеждани от двойно повече хора.

Остава нерешен и проблемът с увеличените разходи на фонда след прехвърлянето на отговорността за финансиране на медицински изделия от НЗОК към него. Това „перо“ гълта все повече средства, доказва го и преглед на регистъра на центъра, където може да се види, че сумите одобрени за закупуване на медицински изделия са постоянна величина, за разлика от тези за лечение на деца в чужбина.

Проектът за промени в Правилника за дейността и организацията на Фонда за лечение на деца в чужбина вече е публикуван на страницата на Министерството на здравеопазването в услуга на общественото обсъждане, което започна. Като се имат предвид по-голямата част от предложените в него промени обаче, това е чиста загуба на време. Време, което не работи в полза на децата, нуждаещи се от лечение.