Само 2% от здравния бюджет на България се отделя за психично здраве. Това заяви проф. д-р Георги Ончев, завеждащ отделение в Клиниката по психиатрия в Александровска болница по време на дискусия "Психиатрията - изоставеното дете на българското здравеопазване", проведена в БТА.

Парите за психично здраве са най-малкото, от най-малкото на най-малкото - това е троен логаритъм, каза той и даде пример, че логаритъм три от 1000 прави 10. Ние не в пъти сме различни (от другите европейски страни - б.р.), но в пъти с нули. Университетските клиники от 1 януари не са получавали пари за извършваната помощ заради промяна в една наредба. За да може чиновническият апарат да преведе тази наредба със счетоводния минават четири месеца. Парите за социална рехабилитация отпадат, заяви проф. Ончев.

По думите му парите не са основното. Според него стигмата към психично болните вече не е толкова голяма в обществото, колкото от страна на институциите към пациентите.
"Стигмата сред общата популация не е толкова висока, стигмата е висока при институциите. Те са длъжници на това обслужване, трябват и здравни политики. Дълги години в Министерството на здравеопазването нямаше човек, който отговаря за психичното здраве. Ние сме жертва на "чиновническия пролетариат", според спомените на Иван Ев. Гешов", заяви проф. Ончев.

В цяла България има 11 държавни психиатрични болници и 12 центрове за психично здраве. Те се финансират по различен начин, заяви проф. Маринов. Дневните центрове са символичен брой. Само 0,33% от хората с психични заболявания могат да ползват дневните центрове, показват изчисления.

Последни данни сочат, че 2% от общите разходи за лечение се заделят за психично здраве, те са недостатъчни, дори не служат за оцеляване, те служат за поддържане на клиничната смърт, в която се намира психиатрията, заявиха психиатрите.

Всички участници бяха единодушни, че условията в болниците често са ужасяващи. "Бивши складове и бивши болници може да има, но бивши хора няма", гласи обръщението на проф. Цветослава Гълъбова.

Освен мизерният бюджет, който се отделя за психиатричното здраве в страната ни, ограниченият брой специализирани лечебници, малко са и психиатрите. Средна възраст на психиатрите в страната е 50 години, отиваме към дъното, каза проф. Маринов. 15-20 души годишно са специализиращите психиатри, което не може да запълни дупката, която ще остане след години, прогнозира проф. Маринов. Броят на психиатри на глава от населението е най-нисък в сравнение с ЕС.

Проф. Маринов акцентира на проблема, че възрастовите психиатри нямат право да лекуват деца. Същевременно такива специалисти няма в Северозападна, в Югозападна България, в Родопите. Това показва отказ от лечение. Кой да лекува болните деца там, запитаха реторично лекарите.

Психиатрите запитаха и как да се разпредели месечната интеграционна добавка от 11,25 лв., която е предназначена за храна и за лекарства - колко да отиват за храна и колко за лекарства.

Според Любомир Сирков - социалната интеграция на психично болните трябва да става чрез създаване на работна среда. Да се говори за работни часове, не за работно място и да се осигурява надомната работа като възможност за хората с психични проблеми.

Калина Бакалова - братовчедка на психично болен, която е и негов попечител, обясни, че хората под запрещение са оставени само на своите настойници. От тяхната добросъвестност зависи имотното, емоционалното, психическото и социалното състояние на психично болните.

Хората с психични заболявания имат нужда от дневен център, а не от услуга в дома. При дневен център един психолог може да даде помощ на повече хора. Това са болни хора, които изискват грижи, а не репресия, стана ясно по време на дискусията.

80% от клошарите са и психично болни. Те не са в институциите, нямат и семейства. Какви реални мерки може да вземе държавата, запитаха по време на дискусията.
От 5 психично болни 4 не търсят лечение. За да се социализира един човек, той трябва да бъде приет в социума. Самото общество да е по-толерантно и подкрепящо. Обществото е коравосърдечно към хората, които имат тежки проблеми. Смяната на манталитет става с образование, с медии, заявиха психолози и психиатри.

Като възможно решение бе предложена идеята в социалните служби към общините да се обучат кадри, които следят отделния случай. Този социален работник трябва да знае бездомните, хората с тежките заболявания. Към общините да се обучат хора, които да работят с психично болни.

Елка Божкова, клиничен психолог в Александровска болница, призова: "Уважаеми управляващи, опитайте да се погрижите за хора - страдащи и изоставени хора, и тогава ще разберете какво наистина е удовлетворение". Според нея парите трябва да се дават за дейности, за хора, които да се занимават с пациентите. 

Според Нигяр Джафер, зам.-председател на 44-то народно събрание, въпросът не е само във финансирането. "То е съществен проблем", призна депутатът. "Трябва да се даде сметка, че няма страна в ЕС, която да отделя толкова малко за своите граждани, независимо от какво боледуват те. Отделят се стотинки за лекарства в стационарите", каза Джафер.

Трябва да се променят условията за трудова рехабилитация и отношението на обществото и на институциите. Борбата със стигмата трябва да се води. Не може медиите да обръщат внимание само тогава, когато някой болен стане обществено интересен. България не може да се прави, че тези хора и тези проблеми не съществуват. Това е контрапродуктивно, допълни народният представител.