Необходимо е законово регламентиране на услугите лична помощ или асистент на хора с уврежданията. Около това се обединиха участниците в дискусия по проблемите на децата с увреждания, организирана в институцията на омбудсмана Мая Манолова. Манолова заяви, че децата с увреждания не могат да бъдат заложници на политически кризи или смяна на правителства.

Сред препоръките, които институцията прави, е осигуряването на асистенти за всяко едно дете с увреждане, без да се налага изчакване, както и разделяне на личната помощ от асистентската програма. Мая Манолова констатира, че при предоставянето на социалните услуги личен и социален асистент има липса на устойчивост на програмите и проектите, тежки изисквания за кандидатстване по програмите, липса на гъвкавост най-вече с проектите, финансирани от ЕС. Проблемите са констатирани на база постъпилите жалби в институцията на омбудсмана.

Друг основен проблем е ниското финансиране на асистентите и липсата на нормативно регламентиране на периода, в който родителите са асистенти на детето с увреждане като време, трупащо право на трудов осигурителен стаж. Друг проблем, който се констатира е фактът, че на родителите се налага да обясняват на социалните работници, че детето им има право на личен асистент, така както е записано в решението от ТЕЛК.

Последващ проблем, с който се сблъскват родителите, е явяването пред комисия на ТЕЛК през период от две или три години. През този период детето не може да се излекува от въпросното увреждане или да настъпи някаква качествена промяна в състоянието му, но вместо това се харчат пари за повторни изследвания.

"Тези програми, ако трябва да го обобщим са абсолютно унизителни за родителя", заяви Искра Влахова, майка на 22-годишна дъщеря напълно глуха и сляпа. Тя постави въпроса асистентство ни ли трябва или ни трябва лична помощ. По думите й асистентството има своето място, но това не може да измести 24-часово гледане на тежко увреден човек, в което всъщност се изразява личната помощ.

Относно предлаганата от Столична община услуга личен асистент, Влахова заяви, че никога няма да я приеме в този й вид, тъй като на практика програмата помага на тези, които имат по-малко нужда от помощ - могат да ходят на училище или на работа. "Аз много искам моята дъщеря да ходи и да учи и да работи, но тя не може, при положение, че тя събира пълният набор от точки за дефицит, тя е без асистент", коментира Влахова.

Друг въпрос, който бе поставен са парите, получавани до 18-годишна възраст - 930 лева, а след навършване на 18 години -140 лева. "Ние живеем в безвремие и безместие - няма осигуровки, пенсия ще имаме минимална като тези, които никога не са работили. Всички знаем какво работим ние - 24 часа и 30 дни в месеца", коментира още Влахова. Всички тези решения са само политически и бюджетни, коментира още тя.

Д-р Елисавета Котева, председател на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет заяви, че не може едно и също заболяване да бъде регистрирано с различна степен на увреждане в различните ТЕЛК-ове на страната.

Ръководителят на Център за независим живот Капка Панайотова заяви, че със сигурност има нужда от много задълбочен дебат, но насочи вниманието към проблемите, свързани с образованието на децата с увреждания.

"Всичко онова, за което ние тук говорим трябва да минава през образованието на децата с увреждания. В днешно време, когато техническия прогрес е на невиждани нива, малцина могат да си представят до каква степен техническите средства могат да помогнат на децата", коментира тя.

По думите й не е редно асистентската услуга да се разглежда единствено през призмата на родителите. "Какво ще стане, ако разгледаме асистентската услуга през призмата на детето", запита тя и даде пример, че когато едно дете ходи на училище с родителите си, то е в най-малката степен притеснено. "Постоянното обгрижване от страна на родителите е също начин на ограничаване на социалните контакти на едно дете. Решението е просто и го има във всички европейски страни", заяви Панайотова. По думите й родителите на децата с увреждане имат правото да получават за времето, в което се грижи за детето си статут на работещ родител, тъй че той да бъде компенсиран в размер на средната работна заплата за сектора, в която родителят е компетентен да работи. "Това е морална санкция от страна на обществото, че този родител се грижи за детето си и в същото време детето не губи правото на асистент. Проблемът на родителите понякога е, че през увреждане не могат да видят другото - детето си", коментира още Влахова.