Най-малко осем българи на ден правят опит за самоубийство. Всеки десети опит завършва фатално, а 800 души годишно си отиват от този свят по такъв начин.

Това показват последните данни на Националния център за обществено здраве и анализи за 2015 година.

Причината при 43 на сто от хората, опитали да сложат край на живота си, са лични - конфликти в семейството - между съпрузи или с родители.

Втората по честота причина за самоубийствата са психичните разстройства. От несподелена любов посягат на живота си 8% от всички случай.

На пресконференция в БТА специалистите от отдел Психично здраве в НЦОЗА опровергаха един мит, който според тях се налага и от медиите, че самоубийствата у нас имат корен в тежките финансови и икономически условия, в които българският народ живее. Финансовите проблеми са едва на 6 място по причина са суициден акт, на 8 място е загубата на работа. При една под 5% опитите за самоубийства са финансови проблеми.

Все пак специалистите подчертаха, че никога причината някой да избере да посегне на живота си не е само една, а сред рисковите групи са безработните и пенсионерите.

От Центъра по обществено здраве и анализи са установили, че най-висока е смъртността от самоубийства в Североизточния регион на България, където умират 12 души на всеки 100 000, а най-ниска е смъртността в Северозападния район, където цифрата е два пъти по-малка.

Д-р Захари Зарков, началник отдел "Психично здраве" в центъра коментира, че не се наблюдава увеличаване стремглаво опитите за самоубийства, но има едно втвърдяване, т.е. по-голяма част от опитите са успешни. Опитите като брой не се увеличават, но се увеличава смъртността от самоубийства.

Един от проектите по които се работи в НЦОЗА е финансиран по норвежкия финансов механизъм и предвижда обучение на личните лекари, социалните работници и психолозите в училищата, тъй като превенцията у нас е на изключително ниско ниво.

Данните показват, че хората, които имат намерение на направят самоубийство, посещават личния си лекар около две седмици преди това. Именно на това ниво липсва контрол, липса разбиране на проблема, предупреди Захари Зарков и посочи, че сред основните причини за суицидно поведение е именно депресията и тревожността. "Трябва да се повиши чувствителността на лекарите", посочи и доктор Румяна Динолова, която работи именно по превенцията в училищата и сред подрастващите.

По думите й често се случва човек в депресивно състояние да посещава много пъти личния си лекар с различни оплаквания и да бъде изпращан към различни специалисти.
Така след 6-7 месеца обикаляне личният лекар му заявява, че е здрав, няма му нищо и трябва да отида на психиатър. "Това е изключително обидно", посочи Динолова, като освен това и обясни, че обикновено при такива случаи специализираната лекарска помощ идва и твърде късно.

Вече около 2000 специалисти от училище са обучени, като най-важното е не дори колко добре са обучени, а да се повиши интересът по темата. Допълнително във всеки един Регионален център по Обществено здраве ще работи един специалист, който ще провежда беседи сред децата и подрастващите.

Проблем обаче остава, подчерта доктор Динолова, че специалистите, които имат нужните опит и знания да лекуват депресията, първо са малко като брой, второ са концентрирани в големите градове. Отделно на това и по малките населени места непрекъснато пада нивото здравната помощ.