След оставката на шефа на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, предизвикана от секс скандал, вече има списък с кандидатури за наследник на ръководителя на световната финансова институция, коментиратсветовнитеагенции

Новият шеф на фонда може да е от Европа, а може и да е от новите бързо развиващи се икономики

Сред възможните наследници на поста са френският финансов министър Кристин Лагард, която е уважавана като финансист, но може да бъде засегната от скандал заради връзките си с бизнесмен. Готовност да заеме поста заявява бившият британски премиер Гордън Браун, но той няма подкрепа от британското правителство. Друга кандидатура е тази на бившия турски финансов министър и ръководител на Програмата за развитие на ООН Кемал Дервиш

Сред потенциалните кандидати са също бившият директор на германската централна банка Аксел Вебер, който е привърженик на суровата данъчна дисциплина, индиецът Монтек Сингх Ахлувалия, южноафриканецът Тревър Мануел и израелецът Стенли Фишер, Жу Мин от Китай, който бе един от основните съветници на Строс-Кан за Азия във фонда; финансовият министър на Сингапур Тахарман Шанмугартнам; бившият централен банкер на Бразлия Арминио Фрага

Екзотично е предложението на роденият в САЩ арабин Мохамед Ел-Ериан, който в момента ръководи най-големият фонд, опериращ на дълговите пазари - PIMCO. Според мнозина едно или друго решение на PIMCO може да вкара почти всяка страна във тежка финансова криза, заради огромния размер на активите, които фондът притежава под формата на ДЦК. За това доказаният финансов експерт, може да събуди недоверие сред обществото заради това, че се дава „на вълка да пази стадото"

Интересно е предложението на управителя на холандската централна банка Ноут Велинк, който изрази предпочитанията си за Жан-Клод Трише, който в края на октомври освобождава поста като президент на ЕЦБ

 

При избирането правото да изрази мнението на всяка страна има нейният финансов министър, в негово отсъствие това прави централният банкер

САЩ разполагат с най-голяма тежест при гласуването. 16.74% от всичките права на глас се държат от Вашингтон. Първите десет държави по тежест във фонда имат близо 51% от всички гласове. Това значи, че ако те постигнат споразумение гласовете на останалите 176 страни дори и обединени няма да могат да променят нещата. Освен САЩ, в десетката влизат (по-тежест на вота) Япония, Германия, Великобритания, Франция, Китай, Италия, Саудитска Арабия, Канада и Русия

Обединеният дял на страните от ЕС във фонда е 32.07%

Важните решения на фонда изискват мнозинство от 85%, така че ако САЩ се противопоставят на някоя от кандидатурите тя автоматично става неизбираема. Именно това притеснява добрия Европейски съюз, тъй като Общността се чувства като сигурен титуляр за поста, но сега ЕС може да го загуби.

Установеното статукво е било от самото основаване на МВФ и Световната банка - начело на фонда да застават представители на западноевропейските страни, а на СБ - американци.

Очевидната истина е, че от Европейския съюз през последната година идват предимно негативни новини. Дълговата криза, чиято първа жертва беше Гърция, продължава да изправя косите на политици, финансисти, инвеститори та дори и на обикновения гражданин на Общността. След това Ирладния и Португалия също протегнаха ръка за спасителна помощ именно от МВФ.

Това кара мнозина експерти да се питат може ли представител на ЕС, който сам не може да си разреши финансовите проблеми и да държи бюджетния си дефицит под контрол, да застане начело на институцията, която спасява закъсали страни.

Европа е изправена и пред нарастващото лоби на развиващите се страни, които през последните години показаха завиден растеж на фона на анемичното икономическо развитие в стария индустриален свят

Официални представители на Русия, Бразилия и Южна Африка вече заявиха, че следващият шеф на Фонда трябва да дойде от развиващите се страни. Така на германския канцлер Ангела Меркел и на президента на Европейската комисия Жозе Барозу, които заявиха че европеец трябва да наследи Строс-Кан, им предстои тежка битка в опит да запазят съществуващата традиция

По всичко личи че предстоящата битка за Европа има повече политически, отколкото прагматгичен характер. Ако ЕС загуби титулярната си позиция да ръководи МВФ, това може да се приеме като сериозен сигнал, общността започва да губи тежестта си в световната икономика