Един процент от земеделските стопанства по света обработват 70% от полетата, фермите и овощните градини. Това сочи доклад, който подчертава въздействието на неравенството по отношение на земята върху климатичните и природните кризи, пише "Гардиън".

От 1980-те години изследователите установяват, че контролът върху земята е станал много по-концентриран както пряко чрез собственост, така и косвено чрез договорното земеделие, което води до повече разрушителни монокултури и по-малко внимателно поддържани малки стопанства.

Вземайки за пръв път нарастващата стойност на собствеността и нарастването на обезземленото население, докладът изчислява, че неравенството по отношение на земята е с 41% по-високо, отколкото се смяташе преди.

Авторите казват, че тенденцията е била задействана от краткосрочни финансови инструменти, които все повече оформят глобалната среда и човешкото здраве.

"В миналото тези инструменти засягаха само пазарите. Те не ни засягаха индивидуално. Но сега те се докосват до всеки аспект от живота ни, защото са свързани с екологичната криза и пандемията", коментира Уорд Ансеюу, старши технически специалист в Международната коалиция за земята, която е инициатор на изследването заедно с група партньори, включително Oxfam и Световната лаборатория за неравенство.

Изследването, публикувано днес, се основава на 17 нови научни статии, както и анализ на съществуващи данни и литература.

В него се казва, че предишните изчисления на неравенството по отношение на земята са се основавали изключително на собствеността и размера на отделните ферми. На тази основа неравенството по отношение на земята се стеснява до 1980-те години, след което се увеличава.

Тази тенденция е по-изразена при новата методология, която отчита допълнителни фактори, като множествена собственост, качество и стойност на земята и броя на хората, които не притежават земя.

Обезземляването е най-ниско в Китай и Виетнам, а най-високо в Латинска Америка, където най-бедните 50% от хората притежават само 1% от земята.

Азия и Африка имат най-високите нива на малки стопанства, където човешкият принос има тенденция да бъде по-висок в сравнение с химическите и механичните фактори и където сроковете е по-вероятно да бъдат за поколения, а не 10-годишни инвестиционни цикли. В световен мащаб между 80% и 90% от фермите са семейни или притежавани от малки собственици. Но те обхващат само малка и свиваща се част от земята и търговското производство.

През последните четири десетилетия най-голямата промяна от малка към голяма беше в САЩ и Европа, където собствеността е в по-малко ръце и дори отделни фермери работят при стриктни договори за търговци на дребно, търговски конгломерати и инвестиционни фондове.

Уорд поясни, че тези финансови договорености сега се разпространяват в развиващия се свят, което ускорява влошаването на качеството на почвата, прекомерното използване на водните ресурси и темповете на обезлесяване.

"Концентрацията на собственост и контрол води до по-голям натиск за монокултури и по-интензивно земеделие, тъй като инвестиционните фондове са склонни да работят по 10-годишни цикли, за да генерират възвръщаемост", обясни той.

Това също е свързано със социални проблеми, включително бедност, миграция, конфликти и разпространение на зоонозни болести като COVID-19.

За справянето с това, докладът препоръчва по-голямо регулиране и надзор на непрозрачните системи за собственост върху земята, промяна в данъчните режими в подкрепа на дребните стопани и по-добро управление на околната среда и голяма подкрепа по отношение на правата върху земята на общностите.

"Дребните фермери, семейните фермери, коренното население и малките общности са много по-предпазливи при използването на земята. Не става въпрос само за възвръщаемост на инвестициите; става въпрос за култура, идентичност и оставяне на нещо за следващото поколение. Те полагат много повече грижи и в дългосрочен план произвеждат повече на единица площ и унищожават по-малко", изтъква Уорд Ансеюу.