Размерът на Европейския спасителен фонд трябва да бъде удвоен, ако политиците искат да присъединят частните инвеститори към втория пакет за Гърция. Това заяви членът на управителния съвет на Европейската централна банка Ноут Велинк, цитиран от lenta.ru.

Освен това подобно увеличение ще допринесе за намаляване на риска от разпространение на дълговата криза в Португалия и Ирландия, тъй като новият пакет за Гърция ще носи толкова много нови рискове, че ще е нужно да се удвои спасителният механизъм за еврозоната.

"Като се предприемат подобни рискове, трябва да бъде създадена предпазна мрежа", заяви Велинк и допълни: "Обърка ли се нещо, трябва да има възможност да се реагира. Ако рейтинговите агенции сметнат реинвестирането на облигационерите в гръцките книжа като частичен фалит, то тогава кризата ще се разпростре в другите страни от периферията на еврозоната."

Eвропейският механизъм за финансова стабилност представлява постоянен спасителен фонд на стойност 750 млрд. евро. Той трябва да влезе в сила от 2013 г., като трябва да замести временния пакет, създаден миналата година от ЕС и МВФ, в началото на дълговата криза. В края на миналата година МВФ предложи увеличаване размера на фонда, но редица страни от еврозоната го отхвърлиха.

Гърция може да стане първата държава в еврозоната, която да прибегне към преструктуриране на държавния дълг, който към момента се оценява на 340 милиарда евро. Гърция стана първата страна от еврозоната, която получи помощ от ЕС и МВФ. Заради помощта от 110 милиарда евро на ЕС и МВФ, Гърция трябваше да наложи „драконови мерки" и съкращения в редица области, което предизвика недоволството на гръцкия народ. Всичко това доведе до масови демонстрации и протести, които месеци наред блокират страната.

Преди дни стана ясно, че 120, а не 90 милиарда евро ще е новата финансова помощ за Гърция, като сумата трябва да помогне на страната да стабилизира икономиката си до 2014 година. Новината за поредния спасителен пакет идва, след като правителството в Атина одобри и внесе в парламента за гласуване нови икономически мерки.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу пък е решен да продължи реформите. Той призна общественото недоволство от рестриктивната политика на неговото правителство, но поясни, че "алтернативното решение е катастрофа".

След Гърция, до спасителна помощ опряха Ирландия и Португалия.