Новините от Ухан в Китай породиха вълна от страхове по отношение на разпространението на коронавирус. Организациите за обществено здраве издадоха насоки как да намалят до минимум рисковете от инфекция, а китайското правителство предприе драстичната стъпка за блокиране на Ухан.
Историята се разгръща по начин, много подобен на епидемията от ебола преди няколко години. Властите реагират със силни мерки като карантини и забрани за пътуване, за да ограничат заразата. От своя страна подобни мерки изглеждат - чисто от гледната точка на въпросите на общественото здраве - разумни. Икономическата теория обаче предполага възможността, крайни мерки като блокиране на град, забрана за пътуване или карантини всъщност да влошат нещата, пише Винсент Гелосо за Американския институт за икономически изследвания - AIER.
Първо, е необходимо да се отбележи, че пандемиите от 19 век насам придобиват все по-голямо значение. Например, статия от 2006 г. в "Възникващи инфекциозни болести" сравнява грипните епидемии от 1918, 1951, 1957 и 1968 г. в Англия, Уелс, Канада и САЩ и установява, че смъртността при всяка следваща продължава да спада спрямо предходната.
Използвайки по-дълъг времеви хоризонт, който има известни несигурности по отношение на смъртните случаи, статия от 2001 г. в "Журнал за приложна микробиология" документира рязко намаляване на смъртните случаи, причинени от грип (което в комбинация с цифрите на населението предполага по-драстичен спад на смъртността). Други статии откриват, че от 50-те години на миналия век смъртността от различни грипни щамове се стабилизира на исторически ниски нива, въпреки факта, че живеем в свят с повече пътувания, повече обмен и повече социални връзки (т.е. повече шансове за предаване на инфекциозни заболявания).
И тези числа са само за грип. Смъртните случаи от други форми на инфекциозни заболявания са на исторически ниски нива, ако не и изчезнали изцяло. По този начин е необходимо да се постави настоящата ситуация в исторически контекст. Това не опровергава идеята, че има сериозни разходи от наблюдаваната в момента пандемия: оценките поставят тази цифра на 0,6% от глобалния доход, което не е тривиална цифра, особено в страните с по-ниски доходи, където разходите са повече от два пъти по-високи.
Но защо карантините и забраните за пътуване могат да бъдат проблематични? Отговорът е, че всичко се свежда до това как хората, засегнати от реакциите на обществената здравна политика, възприемат разходите. Помислете за следния мисловен експеримент, конструиран от Алис Меснард и Пол Сийбрайт. Хората, които живеят в райони с високо разпространение на инфекциозни заболявания, са изправени пред разходи под формата на по-висок риск от заразяване. По този начин неинфектираните, които разбират точно собствения си статус за инфекция, могат да спечелят от мигрирането си. В резултат на това слагат под карантина заболяването и намаляват потенциала за зараза. Това е, което Меснард и Сийбрайт наричат "първо най-доброто".
Ако обаче хората в риск не са сигурни в статуса си юа инфекция (т.е. те или са се заразили със заболяването, но все още не са наясно или не са заразени), решението им за миграция може да позволи на болестта да се разпространи. Ако се приложи карантина, тези лица в риск са засегнати от вече заразените. Това увеличава тяхното възприемане на разходите и по дефиниция води до повече инвестиции в опитите за миграция. Ако не знаят, че вече са болни, но успяват да избягат от зоната на карантина, те разпространяват болестта. По този начин карантината, която е твърде екстремна, предизвиква поведенческа реакция на по-агресивни опити за бягство от карантина. В крайна сметка това може да увеличи процента на заразяване.
Това потенциално противодействие на мерките за обществено здраве предполага възможността по-меките мерки да бъдат по-евтини и по-ефективни при овладяване на инфекциозни заболявания. Например една статия в PlosOne изследва закупени полети, които са били пропуснати от пътниците във връзка с тенденциите в новините по отношение на инфекциозните заболявания.
С други думи, хората, които са пропуснали полетите си, защото са се страхували от инфекции. Този защитен ход от страна на частни лица е на стойност 50 милиона долара за две години. Същото проучване обаче установява, че източниците на новини са силно неточни при изобразяването на действителни инфекциозни случаи, но хората все още реагират на реакциите на медиите.
Авторите посочват, че ако пътниците са реагирали на реални случаи на инфекции, а не на плашещи новини, тези 50 милиона долара можеха да бъдат намалени наполовина. Това предполага, че по-ясната комуникация за риска може да подобри разбирането на хората за техните ограничения. Хората сами се поставят под карантина и намаляват рисковете от заразяване с болестта.
Контрастът предполага, че меките мерки са по-евтини и по-ефективни за намаляване на заразяване в сравнение с тежките мерки. Това е нещо, което си струва да се има предвид, тъй като продължават новините за реакцията на властите в Китай на избухването на коронавируса.
USD
CHF
EUR
GBP
