Националното статистическо бюро на Китай отчете 5,0% увеличение на брутния вътрешен продукт спрямо същия период на миналата година. Това бележи ускорение спрямо 4,5% растеж, отчетен през последното тримесечие на миналата година, предаде CNN.
Това се дължи на силния износ на електрически и механични продукти, като растежът надмина очакванията на анализаторите, дори когато войната с Иран преобърна световните търговски и енергийни пазари.
Все пак официални лица предупредиха за "нестабилни" външни условия, тъй като конфликтът в Близкия изток отслабва глобалното търсене и заплашва китайската икономика, зависима от износ.
НБС приветства "солидния старт", но също предупреди за вътрешни и международни насрещни ветрове.
По думите на Мао Шънгюн, заместник-комисар на НБС, "външните условия станаха по-сложни и нестабилни, докато структурните дисбаланси у дома - белязани от силно предлагане и слабо търсене - остават силно изразени".
Китай е първата голяма икономика, която отчете данни за БВП за първото тримесечие, след като Съединените щати и Израел започнаха война срещу Иран в края на февруари.
Икономическите данни, публикувани днес, вече дават представа за това как въздействието на тази война се отразява на световната икономика.
Стремително покачващите се цени на енергията увеличиха разходите за суровини и предизвикаха инфлация. Това би могло допълнително да окаже натиск върху китайските потребители, които вече харчат по-малко поради продължителната криза на пазара на недвижими имоти, започнала през 2021 г.
Китай разчита на производствените си мощности, за да захранва икономиката си, зависима от износ, което увеличи търговския ѝ излишък до рекордно ниво от 1,2 трилиона долара миналата година.
Но макар страната да остава относително изолирана от енергиен шок с големите си запаси от петрол и газ, както и с разнообразните си източници на доставки, зависимостта ѝ от износ изглежда е в критична уязвимост.
През първите два месеца на 2026 година Китай отчете ръст на износа с 21,8%, но през март имаше спад с 2,5%, след като войната на САЩ и Израел срещу Иран, забави доставките и увеличи логистичните разходи.
Зичун Хуанг, икономист за Китай във финансовата консултантска компания Capital Economics, обясни че "макар китайската икономика да се държи добре, тя става все по-зависима от външното търсене. Войната с Иран вероятно ще допринесе за тази тенденция, дори и да има ограничено въздействие върху общия растеж".
Въпреки това някои анализатори предполагат, че войната в Персийския залив може да не окаже съществено влияние върху износа в цялата икономика през следващите месеци, и вместо това посочват сезонните изкривявания от китайската Нова година за спада през март. За цялото тримесечие износът все пак нарасна с 14,7%, което с над 5,5% за същия период на 2025 г.
Това се дължи на ключовите силни страни на Китай: дългосрочните му усилия за увеличаване на производството на стоки с по-висока стойност или високотехнологични стоки, както и стремежа му да доминира в зелените технологии, които глобалният петролен шок се очаква да направи още по-търсени.
"Въпреки шока в цените на енергията, износът би трябвало да остане стабилен през следващите тримесечия, благодарение на силното търсене на полупроводници и зелени технологии", по думите на Хуанг.
През първото тримесечие износът на зелени технологии от Китай се е увеличил. Износът на електрически превозни средства, литиеви батерии и стоки за вятърни турбини се е увеличил със 78%, 50% и 45% на годишна база, съобщиха митнически служители.
Но докато износът и производството се представят силно, то потреблението намалява.
Индустриалното производство, макар и забавено спрямо предходните два месеца, нарасна повече от очакваното до 5,7% спрямо преди година.
Но продажбите на дребно, отчетени от Националното статистическо бюро в, показаха спад до 1,7% през март от 2,8% през първите два месеца на годината.
"Инерцията на продажбите на дребно в Китай отслабва, тъй като влиянието на субсидиите намалява, а търсенето на автомобили се понижава", уточни Ин Джан, анализатор в Economist Intelligence Unit, визирайки схемата за търговия с потребителски стоки, която Пекин стартира през 2024 г., за да увеличи разходите за стоки от домакински уреди до превозни средства.
Джан допълни, че "липсата на структурни реформи досега означава, че потреблението ще остане слаб двигател на растежа през цялата 2026 г.
Междувременно, цените на фабричните стоки в Китай станаха положителни миналия месец за първи път от повече от три години, тъй като покачващите се цени на стоките, по-специално петрола, започнаха да натежават върху огромния индустриален гигант на Китай.
През последните години основните китайски индустрии бяха засегнати от свръхкапацитет, което доведе до безмилостна ценова конкуренция, оказваща дефлационен натиск върху икономиката.
Индексът на цените на производителите (PPI), показател за инфлацията на фабричните стоки, се е увеличил с 0,5% спрямо предходната година, според данните на Националното статистическо бюро, връщайки цифрата към положителни нива за първи път от септември 2022 г.
Краят на дефлацията е нещо, което китайските икономически плановици се опитват да постигнат от години, докато се борят да реинфлират икономика, обременена от свръхпредлагане и слабо потребителско търсене. Анализаторите обаче предупреждават, че този вид "инфлация, тласкана към разходи" - а не органично покачване на цените, наред с нарастване на търсенето - не е желаното решение.
Вместо това, по-високите цени за фабриките, прехвърлени върху потребителите, които вече харчат по-малко, биха могли допълнително да сринат икономиката, като намалят разполагаемия доход на домакинствата.
USD
CHF
GBP
