Международният валутен фонд (МВФ) призова страните да ограничат фискалните разходи и да възстановят "буферите" в икономиките си, но каза, че това може да се окаже трудно в годината на най-важните избори в света - в ЕС, САЩ, Русия, Индия, Пакистан, Турция и други, предава Ройтерс.
Рекордните 88 държави, в които живее повече от половината от световното население, са провели или провеждат национални избори през 2024 г., каза МВФ, отбелязвайки, че правителствата са склонни да харчат повече и да облагат с по-малко данъци по време на изборните години.
"Най-острият риск за публичните финанси възниква от рекордния брой избори, насрочени за 2024 г., заради което тя беше наречена "Голямата изборна година", каза МВФ в публикуваниия от Фонда "Фискален монитор".
Съединените щати ще проведат своите президентски и законодателни избори през ноември, докато избирателите в Индия ще започнат да гласуват по-късно този месец. Тайван, Португалия, Русия и Турция вече проведоха избори.
МВФ каза, че превишаването на бюджета често е вероятно в годините на избори, риск, засилен от увеличеното търсене на социални разходи. В него се казва, че дефицитите в изборните години са имали тенденция да надвишават прогнозите с 0,4 процентни пункта от БВП в сравнение с годините без избори.
Забавящите се перспективи за растеж и все още високите лихвени проценти допълнително ще ограничат фискалното пространство в повечето икономики, се казва в доклада.
МВФ заяви във вторник, че световната икономика е настроена за още една година на бавен, но стабилен растеж, като прогнозира растеж на глобалния реален БВП от 3,2% за 2024 г. и 2025 г. - същият темп като през 2023 г.
В сряда Фондът заяви, че глобалните икономически перспективи са се подобрили през последните шест месеца, но много страни все още се борят с висок дълг и фискален дефицит предвид високите лихвени проценти и замъглените средносрочни перспективи за растеж.
Развитите икономики, с изключение на САЩ, все още харчат с 3 процентни пункта повече, отколкото преди пандемията от COVID-19, докато нововъзникващите пазарни икономики, с изключение на Китай, харчат с 2 процентни пункта повече, се казва в доклада.
Глобалният държавен дълг междувременно достигна до 93% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2023 г. - около 9 процентни пункта над нивото отпреди пандемията. Увеличението на дълга беше водено от САЩ и Китай.
МВФ каза, че страните трябва да отменят някои мерки за подкрепа, въведени по време на пандемията, и да възстановят фискалните буфери, особено в случаите, когато суверенните рискове са високи.
"Правителствата трябва незабавно да премахнат наследството от фискалната политика от ерата на кризата, включително енергийните субсидии, и да продължат реформите за ограничаване на нарастващите разходи, като същевременно защитават най-уязвимите", се казва в блог, публикуван с новия доклад.
Развитите икономики със застаряващо население трябва да реформират здравните и пенсионните програми, за да овладеят натиска върху разходите, каза МВФ. Те биха могли също така да увеличат приходите, като се насочат към прекомерните печалби като част от системата за корпоративно данъчно облагане, се казва в съобщението.
Нововъзникващите пазарни икономики и развиващите се икономики биха могли да увеличат данъчните приходи чрез подобряване на данъчните си системи, разширяване на данъчните им основи и укрепване на институционалния капацитет - което заедно осигурява допълнителен добив от 9% от БВП, каза МВФ.
Без решителни усилия за намаляване на дефицитите, МВФ каза, че публичният дълг ще продължи да нараства в много страни, като глобалният публичен дълг се очаква да достигне 99% от БВП до 2029 г. Увеличението ще се дължи на Китай и Съединените щати, където публичният дълг е се очаква да надмине историческите върхове.
USD
CHF
EUR
GBP
