Общи стачки парализираха Белгия и Гърция

Белгия и Гърция бяха обхванати от масови протести и стачки във вторник, предизвикани от правителствените планове за реформи в пенсионната и трудовата система. Бяха отменени полети, транспортът беше блокиран, а десетки хиляди демонстранти излязоха по улиците на столиците им предава "Ройтерс".

В Белгия около 80 000 души участваха в шествие между гарите Gare du Nord и Gare du Midi в Брюксел, прекосявайки центъра на града. Полицията съобщи за няколко ареста и инциденти с подпалени кофи и контейнери по булевардите.

Общата стачка, организирана от основните белгийски синдикати и подкрепена от организации като Greenpeace и Oxfam, е насочена срещу реформите на федералното правителство на премиера Барт де Вевер. Кабинетът му, доминиран от десноцентристката партия Нов фламандски алианс (N-VA), предлага постепенно увеличаване на пенсионната възраст до 67 години и нова формула за изчисляване на пенсиите.

Лидерът на социалистическия синдикат FGTB Тиери Бодсон заяви пред държавното радио RTBF, че "реформата ще намали доходите на бъдещите пенсионери и ще създаде несигурност". По думите му "пенсията на 67 години е непосилна за хора, които извършват физическа работа".

Стачката доведе до пълна парализа на въздушния транспорт: всички излитащи полети от летище Брюксел бяха отменени, а половината от пристигащите - също. Второто по големина летище на страната, това в Шарльороа, спря напълно работа. Градският транспорт в Брюксел беше почти изцяло блокиран, съобщи операторът STIB.

Източник: EPA/БГНЕС

Стачката в Белгия

В същия ден Гърция също беше парализирана от обща стачка, организирана от двата най-големи синдиката - GSEE и ADEDY, в знак на протест срещу планирани промени в трудовото законодателство.

Хиляди учители, лекари, журналисти и държавни служители се събраха в центъра на Атина и изминаха маршрут до парламента, докато депутатите обсъждаха спорния законопроект на консервативното правителство.

Новият закон предвижда работодателите в частния сектор да могат да изискват до 13-часов работен ден вместо сегашните осем часа, както и по-гъвкави условия за временни договори. Правителството твърди, че целта е да се създаде "по-ефективен и модерен трудов пазар" с възможност за четиридневна работна седмица и защита срещу уволнение при отказ от извънреден труд.

Синдикатите и опозицията обаче определят реформата като посегателство върху трудовите права. "13-часовият работен ден не може да стане реалност — това е платено робство", заяви депутатката от партията Нова левица Ефи Ахциоглу.

Според данни на Евростат, Гърция остава страната с най-ниска покупателна способност и най-висок дял на служители, работещи над 45 часа седмично в Европейския съюз.

МВнР предупреждава за бури в САЩ и транспортни стачки в Италия и Белгия

Българските дипломатически предтсвителства за в готовност за оказване на съдействие