Финансовата подкрепа продължава да бъде важна за запазването на селското стопанство в отдалечените и островните територии на Европа. Това се посочва в нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).

Отбелязва се, че въпреки това нейният принос за повишаване на конкурентоспособността и разнообразието се различава в отделните региони и сектори. ЕС предоставя до 653 млн. евро годишно чрез програмата POSEI в отговор на специфичните нужди на най-отдалечените региони. POSEI се допълва от инструменти извън общата селскостопанска политика (ОСП), например инструменти на политиката в областта на сближаването, държавната помощ и търговията.

Инструментът за финансиране POSEI е въведен в началото на 90-те години на ХХ в. в отговор на предизвикателствата, с които се сблъскват най-отдалечените региони на ЕС, свързани главно с тяхното географско разположение, островния им характер и зависимостта им от внос. POSEI има за цел да подпомогне селското стопанство и да осигури снабдяването на тези региони със селскостопански продукти от основно значение. Инструментът се прилага в най-отдалечените региони на три държави — членки на ЕС: Франция (Гваделупа, Мартиника, Френска Гвиана, Реюнион, Сен Мартен и Майот), Испания (Канарските острови) и Португалия (Азорските острови и Мадейра). Основните традиционни сектори на селското стопанство в тези региони са отглеждането на банани, захар и захарна тръстика и домати, както и производството на месо и мляко.

По-голямата част от подкрепата по POSEI е насочена към традиционните сектори и е предназначена да подпомага развитието им и да повишава конкурентоспособността им по отношение на производството, качеството и цената. В съответствие с целите си програмата POSEI като цяло е допринесла за поддържане на конкурентоспособността на сектора на бананите и на сектора на млякото на Азорските острови. Тя обаче не е успяла да запази конкурентоспособността на сектора на доматите на Канарските острови и на този на захарта в най-отдалечените региони на Франция, които са изгубили пазарен дял заради силната конкуренция от страна на държави извън ЕС, посочват одиторите.

В сектора на бананите, който е най-големият бенефициент по POSEI с 42 % от бюджета (277 млн. евро през 2023 г.), финансирането от ЕС е съсредоточено върху няколко големи производители в най-отдалечените региони на Франция. В някои от най-отдалечените региони на ЕС при подпомагането са включени дори производствените загуби или изтеглените от пазара количества.

Отбелязва се, че цените на дребно на отглежданите в ЕС банани са по-високи на пазара в ЕС, отколкото тези на бананите, произведени в държави извън ЕС. Въпреки това по-голямата част от печалбите от продажбите на дребно се получават от посредниците, а не от производителите — техните печалби често не покриват разходите им.

Секторът на захарта и захарната тръстика — ключов сектор за икономиката на най-отдалечените региони на Франция, показва добри резултати в социално отношение и по отношение на кръговата икономика, но неговата финансова устойчивост и конкурентоспособност продължават да бъдат недостатъчни. Секторът на доматите — някога важен традиционен сектор на Канарските острови, е отбелязал рязък спад в производството и износа въпреки подкрепата от ЕС. За разлика от това POSEI е помогнала на млекопреработвателната промишленост на Азорските острови да остане конкурентоспособна и да поддържа стабилно производство.

Предупреждава се обаче, че дългосрочното бъдеще на тези сектори е застрашено от екологичните, климатичните и демографските предизвикателства в най-отдалечените региони. Големите земеделски площи с трайни насаждения оказват натиск върху здравето на почвите поради липсата на разнообразие на растителните култури и сеитбооборот. Одиторите отбелязват, че програмите POSEI не вземат предвид в достатъчна степен нуждите от адаптиране към изменението на климата въпреки нарастващите рискове от екстремни метеорологични явления, като циклони и продължителни суши. Застаряването на населението, занимаващо се със селскостопанска дейност, увеличава този натиск.

Одиторите призовават Европейската комисия да преразгледа подкрепата на ЕС за традиционните селскостопански дейности в най-отдалечените региони, да засили акцента върху разнообразието на растителните култури и животновъдните дейности и да усъвършенства оценката на това дали подкрепата за вноса действително е от полза за крайните потребители.