Шенгенското споразумение съществува от 25 години - с него бяха премахнати границите в ЕС. Точно селцето Шенген обаче дълги години е било символ на процъфтяваща контрабанда между Германия, Франция и Люксембург.

След Втората световна война Люксембруг, където се намира Шенген, е мечта за всеки германец, живеещ по поречието на река Мозел. В Германия има нужда буквално от всичко и всичко, което липсва на германците, може да се намери на отсрещния бряг в Люксембург. Само че единственият мост, който свърза двата бряга, е разрушен. Така че, за да се стигне до съкровищата във вид на храна и стоки, се е искало не малко смелост. Албрехт Гелц си спомня за детството си, когато контрабандата била нещо съвсем обичайно:

"Обикновено преплувахме реката, носейки дрехите си върху главата. Нали трябваше все нещо да облечем, преди да се спуснем към магазините, за да накупим шоколади и да напълним джобовете си с бонбони", разказва той.

Успехът го вдъхновявал и ръководената от него банда ставала все по-изобретателна. Така например, за да прекарват през границата по-големи количества хляб и картофи, момчетата изобретили нещо като подводница. За целта използвали онова, което изхвърляли американските военновъздушни сили:

"Тръгвайки си, американците хвърляха резервните си бидони за гориво. Голяма част бяха разхвърляни в околността. Един от тези бидони беше добре запазен. След като го пообработихме, едното от момчетата преплува отсреща с въже, по което можехме да придвижваме бидона между двата бряга", спомня си Албрехт Гелц.

Полицаите, контролиращи границата, изнемогвали. По това време контрабандата се превърнала във всенароден спорт, без значение дали става дума за дребни или едри риби в бизнеса. Мнозина от контрабандистите успявали да се укрият във ферибота, който свързвал двата бряга. Освен това те били подпомагани от обикновените германци, чиято прехрана зависела от това, какво ще им донесат от Люксембург, разбира се по нелегален път.

Контрабандата продължава и днес, макар и с много по-рафинирани методи. Най-предпочитан е евтиният в Люксембург бензин, но и стоки като кафе и цигари например вървят добре на черния пазар. В люксембургското селце Шенген, наброяващо 500 жители, има цели осем бензиностанции! Така наречените "бензинови туристи" ги посещават всекидневно и купуват повече от позволеното количество гориво. Бидоните изчезват бързо в багажниците на автомобилите, които се превръщат в взривоопасни бомби.

Доста по-дискретна е контрабандата на пари. Милиони евро са прехвърлени незаконно в банки в Люксембург и това води до доста голямо напрежение между страните от ЕС. Местните хора обаче предпочитат да говорят не за контрабандата, а за това, че селото им е дало името на едно от най-важните споразумения. Така някогашният рай за контрабандистите - Шенген се превърна в символ на обединена Европа.