Световната банка намали прогнозата си за икономически растеж в Западните Балкани до 3,2% през 2018 г. от предишната си прогноза за 3,3% и предупреди, че структурните реформи са необходими, ако регионът иска да се развива устойчиво в средносрочен план., съобщава "Ройтерс".

Банката допълва, че очаква регионът, който обхваща Албания, Босна, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия, да нарасне с 3,5% през 2019 г., в сравнение с предвидените 3,6% в доклад от ноември 2017 г.

Банката идентифицира търговският протекционизъм, нормализирането на лихвените проценти в световен мащаб, ниският потенциал за растеж и несигурността във вътрешните политики като основни рискове за перспективите.

"Тези рискове могат да бъдат смекчени чрез рационализиране на разходите и изграждане на фискално пространство за реформи, които увеличават растежа, и чрез по-стратегически подход за повишаване на конкурентоспособността", коментира банката

Преди световната финансова криза през 2008 г. балканските държави са наводнени с евтин капитал, което е допринесло за средния ръст от 5% до 7% годишно.

Международният валутен фонд и други международни организации призовават шестте държави да намалят своя публичен сектор, да реформират своите пенсионни системи и да приватизират държавно контролирани дружества, за да се справят с рязкото покачване на бюджетните дефицити и безработицата.

В своя доклад Световната банка допълва, че докато безработицата пада в повечето страни през 2017 г., тя варира от 13,5% в Сърбия до 30,4% в Косово.

"Над 80% от новите работни места са в услугите, най-вече търговията на дребно и търговията на едро, подкрепени от ръста на потреблението", посочва докладът.

Само Сърбия и Босна отбелязват бюджетни излишъци през 2017 г. В останалата част от региона дефицитите продължават, често и заради лоши целеви социални помощи и субсидии. За да се справят с това, Албания, Черна гора и Косово се опитват да увеличат растежа и да съживят капиталовите инвестиции, обяснява Световната банка.

"Внимателното финансиране, публичните инвестиции и бюджетиране ще помогнат да се гарантира, че фискалните рискове, свързани с инвестициите, ще бъдат сведени до минимум", допълва докладът.