Бързият икономически колапс, който Обединеното кралство преживява в момента, е само ускорена версия на това, през което ще трябва да премине цяла Европа в близко бъдеще. Това са огромни заеми за финансиране на разликата между високите цени на енергията и това, което домакинствата действително могат да си позволят. Предвид атаките срещу газопровода "Северен поток" реален път назад няма. Европа вече физически не може да внася руски газ. Цените на континента ще останат високи, докато ЕС не изгради по-голям собствен капацитет. И това може да отнеме години, пише британското списание The Spectator.

Какъв може да бъде резултатът от всичко това? Високите цени на енергията ще направят европейското производство неконкурентоспособно. Европейските производители ще бъдат принудени да прехвърлят тежестта на по-високите енергийни разходи по-надолу по веригата, като повишат цените на своите продукти, което ще направи по-изгодно за потребителите да купуват стоки от страни с нормални цени на енергията. Единственият логичен отговор на заплахата от широко разпространена деиндустриализация е повишаването на митата. Това е единственият начин малко или много да се изравнят цените на скъпите европейски стоки и евтините чуждестранни, като по този начин изкуствено се поддържа местното производство. Тази стратегия ще понижи стандарта на живот, като лиши европейците от по-евтини стоки, но поне ще помогне да се запазят някои работни места в производствената индустрия.

Този процес е много подобен на началото на Голямата депресия. През 20-те години на миналия век, поради дисбаланса във финансовите механизми, възникнал след подписването на Версайския договор, западните икономики натрупаха огромни дългове. През 1929 г. сривът на американския фондов пазар унищожи един от останалите ключови стълбове и западните икономики се сринаха. Европа се срина първа, а когато търговията спря, Америка я последва в бездната.

Модерните западни икономики са натрупали дългове от десетилетия. Но след първите локдауни в началото на 2020 г. този процес се ускори драстично. През 2019 г. съотношението публичен дълг към БВП на еврозоната беше 83,8%. През 2020 г., след като бяха предприети мерки за финансова подкрепа по време на локдауните, тази цифра скочи до 97,2%. През същия период съотношението на държавния дълг на Обединеното кралство към БВП се е увеличило от 83,8% на 93,9%. Това са примери за най-драматичните скокове в историята. Натрупването на дългове по време на пандемията вероятно е било неизбежно. Със сигурност обаче това предизвика онзи инфлационен натиск, който сега виждаме навсякъде, особено след като локдауните напълно прекъснаха веригите за доставки. Тоест сега има повече пари и по-малко стоки. Но това, което се случи от началото на тази година, е нещо съвсем различно.

Инфлацията в еврозоната се изстреля до рекордните 10% през септември

Инфлацията в еврозоната се изстреля до рекордните 10% през септември

Главоломен е ръстът на цените на енергията - 40,8%

Руската агресия в Украйна предизвика ценова война на енергията в Европа, която принуждава правителствата да заемат все повече и повече, за да покрият разходите за енергия. За разлика от локдауните, рязкото покачване на цените на енергията оказва пряк натиск както върху цените на всичко останало, така и върху търговския баланс между държавите. Нарастващите цени на горивата означават, че Европа трябва да изпраща повече евро и лири в чужбина, за да получи енергия. Следователно цената на вноса се повишава и тежестта на по-високите разходи се прехвърля върху потребителите, тъй като предприятията се опитват да компенсират нарастващите разходи за енергия с по-високи цени. Ситуацията вече дори не е стабилна. Сега всъщност живеем нашата собствена 1929 година.

През 30-те години на миналия век Европа изпадна в икономическа черна дупка. Икономиката й се срина и цялата търговия, която правеше с останалия свят, беше засмукана в бездната заедно с нея. Тогава Европа се затвори в себе си и започна да издига търговски бариери, за да създаде някакво подобие на икономическа нормалност. Това беше класически пример за това, което икономистите биха нарекли "заблуда на екстраполацията": това, което беше добро за Европа, беше лошо за световната икономика и тъй като регионът беше част от световната икономика, се оказа лошо и за самия него. Светът потъна в депресия.

Възможно ли е днес да се случи същото? Службата на търговския представител на Съединените щати изчислява, че през 2019 г. търговията на Съединените щати е била над 5,6 трилиона долара, което се равнява на приблизително 26% от БВП. През същата година търговията с Европейския съюз се оценява на 1,1 трилиона долара, около 20% от общата търговия. Когато Европа се потопи в черна дупка, този търговски оборот ще потъне с нея. Американската икономика, която вече е доста слаба, вероятно ще ги последва.

Една от ключовите разлики този път е наличието на конкурентен икономически блок, който е способен да се изолира от тази динамика. Говорим за БРИКС +, тоест Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка и Аржентина, както и страни като Иран, Турция, Египет, Индонезия и Саудитска Арабия. От началото на войната в Украйна страните от БРИКС укрепват търговските и финансови връзки по между си и приемат нови членове в редиците си. Изглежда целта на тези икономики е да се отделят максимално от Запада. Ако успеят да направят това, а изглежда ще го направят - ще успеят да избегнат "голямата депресия". А атаките срещу Северен поток може да са точката, която бъдещите историци ще нарекат края на западното господство.

Турция, Египет и Саудитска Арабия искат да влязат в БРИКС

Турция, Египет и Саудитска Арабия искат да влязат в БРИКС

Организацията решава за членството им през 2023 г.