"Тактиката на иранската страна е да се разшири максимално военните сблъсъци. Досега бяха обект на ирански атаки 9 държави, като много силно се идентифицираха ударите по страните от Персийския залив". Това коментира пред bTV арабистът Владимир Чуков.
По думите му очевидно целта е да се вдигне цената на петрола, така че да се постигне икономически ефект от атаката на Иран. Естествено "Хизбула" няма как да стои със скръстени ръце. Според устава на тази организация върховният ръководител е върховният съдник от създаването си през 1971 г. Ако има някакъв вътрешен проблем - арбитърът е върховният ръководител, затова те също се включиха в отбраната на Иран", заяви Чуков.
Той добави, че от една страна имаме много силен концентриран орган срещу силните институции на Иран, най-вече в Техеран. Някои от експертите сравняват Техеран с Южен Бейрут - там, където е седалището на "Хизбула". Иранците се опитват да поддържат един постоянен огън.
Не бих се учудил, ако йеменските хути се включат в конфликта, каза още Чуков.
Според Чуков дори и да се запази, режимът, вече няма да бъде същият.
Той и Мира Майер очертаха тревожни сценарии за развитието на конфликта с Иран в ефира на БНТ. Според тях ситуацията е изключително сложна, с противоречиви сигнали от Техеран и несигурна перспектива за бъдещето на страната.
"В задънена улица сме", заяви проф. Чуков, като подчерта, че иранското ръководство изпраща разнопосочни послания към международната общност.
По думите му външният министър Абас Арагчи е дал сигнал за възможност за преговори, докато секретарят на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани категорично е отхвърлил подобна възможност.
Според Чуков именно Лариджани е фигура, която трябва внимателно да бъде наблюдавана. Той припомни, че политикът има репутация на твърдолинеен представител на режима, но два пъти е бил възпрепятстван от покойния върховен лидер Али Хаменей да достигне до президентския пост.
Експертът отбеляза и символичен детайл - дъщерята на Лариджани живее в САЩ, където изучава медицина с профил онкология и не възнамерява да се връща в Иран, което според него може да има значение за бъдещото политическо позициониране на Лариджани.
Чуков подчерта още, че според него Иран е наясно, че президентът на САЩ Доналд Тръмп няма интерес от продължителен военен конфликт.
Доц. Майер представи два основни сценария за развитие на конфликта.
Първият предвижда кратка военна операция с интензивни бомбардировки в рамките на четири до пет дни, след което САЩ да прекратят военните действия и да отложат конфликта във времето.
Вторият сценарий включва по-продължителна военна кампания, която може да продължи между четири и пет седмици.
Тя подчерта, че не очаква сухопътна операция, но изходът от кризата трябва да включва волята на иранския народ.
Според двамата експерти е възможно Иран да премине към нов управленски модел, при който върховният лидер остава, но властта се балансира от допълнителен колективен орган.
Чуков и Майер посочиха, че Али Лариджани може да бъде част от подобна властова конфигурация и да се позиционира като по-умерен лидер, който да предложи ограничени реформи и повече свободи, особено за младите хора.
По думите на доц. Майер подобна трансформация би изисквала промени в конституцията на страната, което означава, че процесът ще бъде продължителен.
Тя отбеляза също, че настоящият временен управленски състав, включващ президента Масуд Пезешкиан, председателя на съдебната власт Голамхосейн Мохсени-Еджеи и аятолах Алиреза Арафи, не се възприема положително от обществото.
Според Майер евентуално прекратяване на иранската ядрена програма и ограничаване на програмата за балистични ракети биха могли да доведат до оттегляне на САЩ от конфликта.
Проф. Чуков припомни, че иранската опозиция остава разпокъсана. Той посочи, че организацията на муджахидините има ограничено влияние, а синът на последния шах Реза Пахлави е по-познат на Запад, отколкото вътре в самия Иран, където липсват реални структури в негова подкрепа.
Според проф. Чуков най-негативният сценарий би бил разпад на иранската държава, което може да предизвика мащабна бежанска вълна.
По думите му такъв поток вероятно ще премине през Турция и може да достигне и Европа, включително България.
Доц. Майер отбеляза, че позицията на Турция ще зависи от ролята на кюрдите в евентуално ново управление на Иран. Засега Анкара поддържа балансирана позиция.
Чуков не изключи и по-широки стратегически последици, включително възможността Турция да обмисли развитие на собствен ядрен потенциал в зависимост от бъдещето на иранската ядрена програма.
Според двамата анализатори развитието на конфликта ще зависи от множество фактори - военни, политически и вътрешни процеси в Иран. Основният въпрос остава дали ще се стигне до ограничена операция или до по-продължителна конфронтация с дългосрочни последици за целия регион.
USD
CHF
EUR
GBP
