Президентите на Армения и Азербайджан Серж Саркисян и Илхам Алиев подписват документ, който ги задължава да се откажат от употребата на сила за решаване на спора за Нагорни Карабах, съобщава РИА Новости.

Срещата Саркисян-Алиев в Казан е под патронажа на руския президент Дмитрий Медведев.

Източник на руското външно министерство е коментирал в тази връзка, че досега Баку и Ереван са приемали само някои принципи на Мадридското урегулиране, при това тези, които са им изгодни и едва сега се е удало да бъдат убедени да ги приемат изцяло. Решаваща крачка в тази насока е изиграла мартенската среща на Медведев, Саркисян и Алиев в Сочи.

От ведомството изразяват надежда, че тристранната среща в Казан ще изиграе ключова роля в 17-годишния преговорен процес и ще бъде основа на всеобхватно мирно споразумение.

Нагорно-Карабахският конфликт е един от най-старите „замразени" конфликти на територията на бившия СССР. През 1988 година компактно населената с арменци Нагорнокарабахска автономна област, която обяви за излизане от състава на Азербайджанска ССР.

През септември 1991 година в столицата на Нагорлнокарабахската автономна област Степанакерт беше провъзгласено създаването на Нагорно-Карабахската република. Баку обяви този акт за незаконен и отне автономията на Нагорни Карабах от съветската епоха.

Започналият след това въоръжен конфликт продължи до 12 май 1994 година, когато влезе в сила примирие. В резултат на това Азербайджан загуби контрол над Нагорни Карабах над 7 прилежащи райони.

От 1992 година се водят преговори за мирно урегулиране на конфликта в рамките на Минската група, съпредседатели на която са САЩ, Русия и Франция.

Азербайджан настоява за съхраняване на териториалната си цялостност, а Армения защитава интересите си в областта.