„...Че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат:"Българину!" бесно,
той да се гордее с това име честно."
Иван Вазов, „Паисий"

Денят на славянската писменост се отбелязва в чест на светите братя Кирил и Методий. Днес обаче няма страна, която да използва глаголицата, създадена от тях. По българските земи тя е заменена с кирилицата още през X век.

Сред учените има спорове за това кой създава кирилицата, осъвременен вариант на която използваме и ние днес. Най- разпространена е тезата, че тя е дело на Климент Охридски, ученик на Кирил и Методий.

Някои изследователии твърдят, че е по-вероятно да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа.

Така или иначе кирилицата е създадена и се развива в България. Тя се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ).

Възприемането и е тясно свързано с налагането на православието в България и дaлновидната политика на цар Борис I.

Той приема учениците на Кирил и Методий и им осигурява изключително добри условия за книжовна и преподавателска дейност.

Благодарение на това първият славянски книжовен език се формира по нашите земи. Старобългарският е и един от първите книжовни езици на Стария континент.

Няколко века старобългарският език е всъщност международен книжовен език за редица народи в Югоизточна Европа.
България се налага като културен център за славянския свят, а езикът й се възприема като книжовен и държавен от други страни в Източна Европа и на Балканите /Влахия и Молдова/.

Изграждането на книжовните руски и сръбски езици е силно повлияно и подпомогнато от старобългарския. Покръстването на Киевска Русия през 988 г. и приемането на християнството там става с български книги.

На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянския език.

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е обявен за официален празник в България през 1990 г.

Близо век и половина по-рано, когато няма българска държава, а 3 март, 6 септември и 22 септември са само дати в календара, езикът пази българската идентичност и културата дава тласък на борбата за националната независимост.