Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер влезе в Управителния съвет на "Роснефт", предизвиквайки скандал, констатира Дойче веле.
Шрьодер се опитва да създаде впечатлението, че е все едно дали ще работи за руския концерн "Роснефт" или за някой от американските енергийни гиганти, посочва Райнхард Мюлер от "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Бивш германски канцлер на руска заплата? Истински скандал. Вярно е, че назначението не идва изненадващо. И все пак Герхард Шрьодер, който навремето нарече Путин "кристално чист демократ", влезе в руския енергиен бизнес прекалено бързо, след като излезе от активната политика.

Няма да е първият

Вярно е, че мнозина го правят. Бивши държавници често осребряват предишните си връзки и контакти, след като им е свършил мандатът. Което обаче съвсем не означава, че няма проблем. Напротив: колкото по-висок и важен е бил политическият пост, толкова по-голяма предпазливост се изисква. Не случайно и в частния сектор съществуват правила срещу нелоялната конкуренция и ясно дефинирани забрани, с които мениджърите са обвързани по трудов договор: какво е позволено и какво не, след като напуснат компанията. Политиката също се нуждае от такава регулация - и напоследък все по-често се настоява за повече прозрачност и за "карантинни" срокове.

Разбира се, че всеки случай трябва да се разглежда поотделно. Шрьодер се опитва да създаде впечатлението, че е все едно дали ще работи за руския концерн "Роснефт" или за някой от американските енергийни гиганти. Първо - можем да спорим дали е все едно. И второ - ЕС включи "Роснефт" в своя списък със санкции. Да не говорим, че фирмата има топла връзка с руската държава. А нека не забравяме каква държава е Русия. Докато беше канцлер, Шрьодер развиваше отношенията с Русия, но по онова време там все още имаше някаква свобода. Днес Русия е авторитарна държава, която със сила анексира полуостров Крим и непрекъснато преследва вътрешните противници на режима.

Историческа мисия?

Никой не би отрекъл, че и днес е валидна идеята да се търсят промени чрез сближаване. Пък и диалогът с Москва все пак продължава. Пита се обаче дали за един бивш германски канцлер е уместно да поема такъв пост. Ще бъде несправедливо, ако припишем на Шрьодер само чисто икономически мотиви. Той очевидно смята, че изпълнява и нещо като историческа мисия. Не можем нито да го съдим, нито да му отричаме правото да поддържа личните си контакти, които дори биха могли да са полезни за германо-руските отношения. Но на новия си пост той ще получава заплата от един авторитарен режим. И в случая важи същото, което знае дори най-дребният държавен чиновник: стой надалеч от всичко съмнително!