 |
| Ирина Бокова |
Това стана ясно след като и кандидатката на Еквадор Ивон Баки оттегли кандидатурата си.
По-рано днес австрийката Бенита Фереро-Валднер също се оттегли от надпреварата.
Валднер смята, че няма необходимите условия, за да продължи битката за поста и затова реши да се оттегли "в името на висшия интерес на организацията и на европейското единство".
Досега на три тура Изпълнителният съвет на световната организация не успя да избере нов генерален директор, който да поеме поста от японеца Коичиро Мацуура.
Бокова е на втора позиция след поредния тур на гласуване. Посланикът ни във Франция е получил 13 гласа.
С най-много гласове (25 от 58 възможни) на третия тур бе египтянинът Фарук Хосни, срещу когото обаче има сериозни възражения от някои страни заради негови антисемитски изказвания.
На трето място с 11 гласа беше еврокомисарят за външните отношения Фереро-Валднер.
Поредният четвърти тур от гласуването ще е във вторник.
USD
CHF
EUR
GBP
nono
на 23.09.2009 в 12:10:08 #8Като спечели Бокова, спечели ли цял народ? от Иво Инджев ⋅ септември 22, 2009 ⋅ Коментирайте Сигурно е най-интересно за читателя да научи нещо от кухнята, в която беше сготвена, поднесена и накрая консумирана с небивал за България успех кандидатурата на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Но до българския склад с продукти на развития социализъм, отлежали за днешна употреба с десетилетия, нямам достъп. Предисторията е откровено политическа ( в какъвто и „чисто професионален контекст да ни я представят”) и всеки ще бъде прав да посочи тази връзка. Ето кратка биографична справка, разпространена от БГНЕС: Ирина Бокова завършва английската гимназия в София през1971 г. и „Международни отношения“ в МГИМО- Москва през 1976 г. От 1977 до 1982 г. е старши аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. До 1984 г. е трети секретар в постоянното представителство на България в ООН- Ню Йорк. До 1990 г. е втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. От 1990 до 1991 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание. През 1995 г. е секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция. Същата година става и зам.-министър на външните работи. През 1996 г. Бокова е кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов (БСП), губят изборите. Същата година става първи зам.-министър на външните работи. От 1996 до 1997 г. е министър на външните работи. След това в периода 2001-2005 г. е народен представител в 39-то Народно събрание от „Коалиция за България“. От 2005 г. Ирина Бокова е извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО. Противниците на комунизма у нас , пострадали лично или по семейна линия, сигурно са възмутени. Техните съмишленици, които са станали такива по убеждение ( а не по рождение) по доста по-сложен път по метода „проба-грешка”, също. Дошло ли е времето да си кажем по този повод някои истини? Може би най-краткият и верен (според мен) коментар от (претенциозно) геополитическо естество е: цената за мирното развяване на бялото знаме от СССР и неговите червени сателити е запазването на привилегиите на определена избрана прослойка от комунистическия елит, която сама наричаше себе си „номенклатура”. Не знам доколко Горбачов и Буш са се договорили за това в Малта, както усилено се спекулира. Но знам със сигурност, че този разговор през изминалите близо две десетилетия съм го водил с доста представители на западни държави, някои от които високопоставени. Ако в дадена бивша комунистическа държава обществото не проявяваше борбеност да промени радикално статуквото, Западът приемаше за нормално да сътрудничи с „реформаторите” сред бившите комунистически партии. Близо 14 години по-късно мога да си позволя да цитирам поне един разговор от този род. С посланика на ФРГ в София Петер Мецгер започнахме спор. Случи се на националния празник на страната му по време на прием в самото посолство. Той защитаваше пламенно политиката на Жан Виденов, включително за преговорите с НАТО под фалшивото българско мото „интензивен диалог”. С цитати и примери му доказвах обратното и получих в разгорялата се дискусия (вече на висок тон) подкрепата на растящ кръг присъстващи гости на приема от различни националности. Посланикът обаче беше непреклонен – сам срещу всички, защитаваше тезата си. Както много други подобни нему той смяташе, че хората на Виденов са единствените в България, които знаят как се управлява държава и това явно му стигаше. И до днес се чудя дали и как този човек работи на високо дипломатическо ниво в държава като Германия, след като събитията доказаха буквално месеци по-късно по крещящ начин до каква степен управлението на Виденов е пълен провал. Това беше обаче последният прием в германското посолство, на който съм канен. Участвал съм в доста сценки като описаната по-горе и съм се убедил, че антикомунизмът ни не е никакъв фактор в решенията, които другите взимат за нас. Кой ли е подкрепил Ирина Бокова? Северна Корея и Куба ли? Нищо подобно. Според египетския вестник „Ал Ахрам”, един от най-влиятелните в арабския свят, САЩ са агитирали зад кулисите за нейната кандидатура. Презумпцията е, че нейният египетски конкурент е разгневил Запада с антисемитски изяви повече, отколкото Бокова с комунистическата си биография. Ако беше толкова просто това уравнение обаче, защо тогава западняците не си утвърдиха типичен свой представител като г-жа Валднер, която се оттегли сама след първите три тура от гласуването и то само на един глас разстояние след Ирина Бокова? Светът осъмва с новината, че една българка, първата жена в историята на организацията, чрез гласуване в най-голямата и влиятелна световна организация ООН оглави нейната престижна дъщерна фирма ЮНЕСКО ( а не според щастливата рулетка на ротацията, какъвто беше случая с шанса за Стоян Ганев да оглави за цяла годна като външен министър на България Общото събрание на ООН). И сега какво се получава- излиза, че да си антикомунист у нас и да си против успеха на Бокова означава да си срещу това България да има на върха на ЮНЕСКО свой сънародник! А тя е там не по волята на нас, българите. Дори обратното- за нея лобираше лично президентът Първанов, когото мнозина от нас трудно понасяме. Ако тя е спечелила, то същото може да се каже и за него- независимо дали ни харесва, или не. Стигаме до неумолимия въпрос: трябва ли да приемем успеха на Ирина Бокова като успех за България при положение, че не харесваме политическата й кариера? Казусът е без прецедент през последните 20 години. За около година и половина в този блог имам 787 собствени публикации. Рядко, да не кажа никога, завършвам коментара си с „отворен финал”, който звучи удобно двусмислено ( от рода на „бъдещето ще покаже”, което може да се пришие на всяка дописка с претенцията да бъде анализ). Признавам, че се изкушавам да направя изключение. Но си представих за миг какво бих направил, ако срещна Ирина Бокова ( която познавам само от публичните й изяви). Бих я поздравил. Това
verblud
на 21.09.2009 в 21:53:31 #7упс сори написах България с малка буква
verblud
на 21.09.2009 в 21:52:35 #6Срещу наще комунисти дори и на арабите ще им се види нанагорно. Няма алкайда, малкайда, мюсулмански братя, шейхове, петроли, метроли... Целия Африкански съюз застана зад Хосни, цялата Арабска лига застана зад него, но срещу клана Бокови това не е достатъчно
)))))))))))))
Ей сега светът ще разбере що е то БГ кариеризъм с пълна пара!
Поне ще чуеме името на българия да се свързва с нещо добро - първата жена шеф на най-голямата международна организация за културата!!!
Цепеница
на 21.09.2009 в 21:29:06 #5такова изобилие на червен отпадък . където и да се обърнеш -бокови , станишеви ,премянови , мишуги , пантафили , карини и прочие и прочие . вярно е , че калпава стока зян не става . единственото ни спасение е калашник или концлагери . цървулите от друго няма да разберат.
Рошко
на 21.09.2009 в 21:27:46 #4Не се притеснявайте , комунягите нема да умрат гладни
Простака
на 21.09.2009 в 20:48:20 #3Нашта обаче няма да се откаже, при никакви обстоятелства, па я що заплата е това
Mишугa
на 21.09.2009 в 20:44:20 #2Така го направихте 2001 година,сърдете се на себе си
Morongo
на 21.09.2009 в 16:57:05 #1Братко посланик в Словения (Филип Боков), а преди това шеф на кабинета на Станишев. Тя посланик във Франция. Какво излиза....има няма 5 тоталирани рода си редят и цепят баницата, а ние ходим ли ходим да гласуваме, уж промяна да има
)). През парламента минаха, сини, червени, жълти, лилави....проблемите след 20 години все едни и същи 
