Ключов политически актьор в центъра на дебата за Брекзит несъмнено са медиите. Подобно с избора на Доналд Тръмп за президент, Брекзит се радва на широк световен медиен интерес.

Разбирането как се отразява Брекзит в Обединеното кралство, в ЕС и извън него е ключов въпрос за учени в международната политическа комуникация, пише в своя статия д-р Антъни Ридж Нюман за "Обединеното кралство в променящата се Европа" (финансирано от Съвета за икономически и социални изследвания (ESRC), базиран в King's College London).

По-задълбоченото разбиране за начина, по който Брекзит е представен в международните новини, дава на британските преговарящи визия, как се възприема на Брекзит в чужбина, което на свой ред има потенциала да засили стратегическите решения на правителството на Обединеното кралство в рамките на преговорите.

В деня след Референдума през 2016 г. BBC News, цитирани от доста световни издания съобщава резултатите от референдума до голяма степен в очертанията на "криза" и ги оприличава с природно бедствие, като думите се съсредоточават върху "цунами", "земетресение", "опасност", "катастрофа", "паника" "екзистенциална криза" и "Шекспирова трагедия".

В хода на референдума, както в британските, така и в международните медии, съобщенията в новините до голяма степен са били оформени около разказ за криза и страх.

Фокусът върху опасността, свързан с резултата от Брекзит, поставя позицията "напускане" на преден план, като я изобразява като неизбежна. Това предполага анти-брекзит медийно отклонение, особено в европейските медии.

Това показва, че има данни за противоречиви репортажи в някои региони, особено в Южна Европа, в страни като Гърция и Италия, където Референдумът е катализирал дебати за собственото им потенциално излизане от ЕС.

Тези констатации са в съответствие с все по-широкото признание, че съществува ясно разделение между нагласите в северните и южните държави-членки.

Всъщност, медиите в северноевропейските държави - например Норвегия и Австрия, допринасят за разказа, показващ Брекзит като катастрофа за демокрация.

За разлика от това в Южна Европа, например в Гърция, резултатът от референдума е приветстван от някои медии като победа за демокрацията над германската хегемония в Европа.

По-широкото международно отразяване, в анализи на медии в Турция, Израел, Канада и Русия, се предполага, че Референдумът и Брекзит са инструмент за дискурс, с който дебатът се фокусира върху местния интерес на местните власти. Например, в случая с Израел, медиите използваха Референдума и Брекзит, за да разсъждават за потенциалните последици от финансова криза.

В контекста на Обединеното кралство британските или лондонските медии, за разлика от тези в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, изглежда се фиксират (особено в телевизионните новини), върху вътрешната динамика на Британската консервативна партия, която е исторически разделена по въпроса за европейската интеграция.

Това е така и след Референдума, лондонските медии се очертават голяма част от дебата за Брекзит около очевидно продължаващата консервативна гражданска война.

Тази констатация подкрепя критиките, произтичащи от Референдума, че някои избиратели не се чувстват достатъчно информирани и с качествена информация, свързана с плюсовете и минусите от напускането или оставането в ЕС.

Независимо от опасенията относно дефицитите на кампаниите Leave and Remain, изглежда уместно да се определи всъщност ролята на медиите в дебата за Брекзит.

В случаите, в които медиите се съсредоточават върху политическата игра, сензационният характер има по-изразена позиция в публичната сфера. Качествената информация и политики за един важен въпрос, като Брекзит, може да се изгуби или да се разсее в среда от политически игри, в която традиционните медии често могат да се окажат впримчени.

Повдигат се допълнителни въпроси за ролята на медиите в демокрацията и дали в случая с референдума, медиите са допринесли или са се отклонили от насърчаването на качествена демокрация.

От гледна точка на отразяването и обсъждането на качествена информация за Брекзит, британските медии имат какво да научат от шотландските медии, където е установено, че фокусът върху политическите игри в Консервативната партия е по-слабо разпространен.

Шотландските медии по-често се занимават с подробни изявления и анализи на фактическа информация.

В този смисъл изглежда правдоподобно да се предполага, че част от британския електорат би могъл да не е достатъчно ограмотен по отношение на ЕС в навечерието на Референдума, особено в Англия и Уелс, където доминират лондонски медии.

Вината за липсата на информация до голяма степен е насочена към онези политици, които ръководят кампаниите за Референдума.

Важно е да се признае, че медиите играят решаваща роля в демокрацията, но проблеми възникват, когато медиите от двете страни на политическия дебат изоставят или избягват безпристрастността и равновесието. По този начин дебатите могат да станат поляризирани и лишени от факти, които от своя страна могат да влияят на демократичното качество.

Интересно е идентифицирането на аномалиите в медиите, които имат потенциал да окажат влияние върху демократичната дейност в контекста на широката публична сфера. Референдумът и Брекзит са уникални случаи, но е добре да се разглеждат като тест за демокрацията във Великобритания и как медиите допринасят или пречат на нейното здраве.