Руската инвазия в Украйна изостри глобалната конфронтация между либерално-демократичните държави и автократичните "ревизионисти", между Западния свят, от една страна, и Китай и Русия, от друга. Руската агресия започна с "мълчаливата подкрепа на Китай за войната", тъй като и Москва, и Пекин се стремят да разширят сферите си на влияние в своите региони. Това пишат организаторите на Мюнхенската конференция по сигурност в годишния си доклад, публикуван в навечеретието на годишния форум, който по традиция събира лидери от целия свят.

Докладът се фокусира върху войната в Украйна, но задава и по-глобални въпроси: как се е променил световният ред след руската инвазия, как Китай и Русия са засилили позициите си в областите на глобално взаимодействие и как може да бъде запазен либералният свят, основан на международни правила, а не на сила или ревизионизъм?

Руската служба на Би Би Си преразказва основните моменти от доклада.

Русия и Китай - заплаха или алтернатива на либералния световен ред

Въпреки че Русия се разглежда като една от основните заплахи за глобалната стабилност, в доклада се обръща внимание на факта, че основната глобална "ревизионистична" сила е Китай. "Войната на Путин би била значително по-малко вероятна", ако той не беше подкрепен от китайския лидер Си Дзинпин, "който споделя основните твърдения на руския лидер за либералната ориентация на международния ред", се казва в доклада.

Ето защо е невъзможно да разглеждаме войната в Украйна по друг начин, освен през призмата на съперничеството между либералните и автократичните възгледи за международно влияние, се казва в заключението на доклада. Войната в Украйна показа, че Путин вече "не се чувства обвързан дори с минималните норми на международното право" и води "политика на силата от 19-и век".

В доклада се отбелязва, че Пекин се държи по подобен начин и когато става въпрос за засилване на контрола му в Източна Азия. Това се вижда особено ясно в неотдавнашните решения на Китай относно Хонконг, Тайван и собствеността върху Южнокитайско море, тъй като Пекин се стреми да укрепи позициите си в региона, често пренебрегвайки международните права на своите съседи.

Въпросът за Южнокитайско море периодично стига до конфликтни отношения между Китай и САЩ. Вашингтон поддържа военно присъствие в морето и обвинява Китай, че умишлено изгражда изкуствени острови и военни бази във водите. В отговор Пекин заявява, че предприема необходимите отбранителни мерки заради американското присъствие. Освен това Китай пречи на преминаването на филипински плавателни съдове по море и Филипините са широко подкрепяни от САЩ.

"Войната на Русия срещу Украйна е "първата имперска война на 21-ви век". Но може и да не е последната", се предупреждава в доклада.

Гласът на глобалния Юг

Нарастващото влияние на Китай и Русия се дължи на факта, че малко страни от Азия, Африка и Латинска Америка (т.нар. страни от глобалния Юг) активно се противопоставят на руската агресия, включително влиятелни държави като Индия и Южна Африка. Материалната подкрепа за Украйна се очаква да дойде само от "богатите демокрации", които също бяха разочаровани, че Индия, Бразилия и други страни от глобалния Юг дори не подкрепиха антируските санкции.

Въпреки това западните държави не са възприели достатъчно сериозно факта, че за много страни руската инвазия се е превърнала в продоволствена криза, в покачване на цените на храните и енергията и че за мнозина настоящият конфликт се разглежда като изключително европейски, се отбелязва в доклада.

"В Африка, Азия и Латинска Америка има разочарование от съществуващия ред", казват авторите на доклада. Това е така, защото тези страни не смятат, че могат да влияят върху хода на световните дела или дори да решават собствените си проблеми. "Затова в много части на света концепцията за "многополюсен" или "постзападен" ред не се нуждае от особено голямо пропагандиране. Вместо да помогне на страните да се справят с рязкото покачване на цените на храните и енергията, Западът ги порицава за недостатъчна солидарност с Киев", се казва в заключението на доклада.

Състезанието за влияние в условията на войната в Украйна е до голяма степен съперничество на разкази за това кой е виновен за разпалването на агресията.

В доклада се посочва, че страните от глобалния Юг могат да имат решаващ глас в този спор. Затова Русия и Китай се опитват да подкопаят доверието в САЩ в Азия, Африка и Латинска Америка и засилват сътрудничеството си с държавите от тези континенти. Например от няколко години насам се забелязва нарастващото влияние на Русия в Африка, където Москва се концентрира върху добивната промишленост и възможностите за износ, като същевременно подкрепя авторитарни режими, които с удоволствие си сътрудничат с Кремъл.

Нова ядрена надпревара

В доклада се отбелязва, че за първи път след края на Студената война използването на ядрени оръжия в Европа е на ниво правдоподобен сценарий.

Русия преобърна световния ядрен ред: тя постави под въпрос табуто върху използването на ядрени оръжия, пренебрегна международните си ядрени ангажименти и в крайна сметка "загуби доверието като отговорна ядрена държава".

Други държави обаче увеличават заплахата от ядрена дестабилизация и дори могат да започнат нова надпревара във въоръжаването. Иран, Израел и Индия инвестират в производството на ядрени оръжия, въпреки че тези страни не са подписали международни споразумения в областта на ядрената енергетика. А Китай е на път да разшири значително ядрения си арсенал.

"Ако Китай значително разшири ядрения си арсенал или може би дори се стреми към ядрен паритет с Русия и САЩ, това ще създаде ядрен ред, коренно различен от двуполюсния ядрен ред от времето на Студената война", се отбелязва в доклада и се добавя, че тристранното възпиране е много по-нестабилно от обичайното двустранно.

Независимо от това, допитване до украинското население от ноември 2022 г. показва, че Украйна няма да се предаде на руската агресия при никакви обстоятелства - дори ако руската армия използва ядрено оръжие. 89% от анкетираните заявиха, че използването на тактически ядрени оръжия от страна на Русия не трябва да води до капитулация на Украйна, а 93% заявиха, че единственото условие за прекратяване на войната може да бъде връщането на всички украински територии, включително Крим.

Войната за енергия

Нахлуването на Русия в Украйна показа погрешността на европейските схващания, че в областта на енергетиката може да се разчита на пазарната логика и близките връзки с Кремъл. "Рискът да загуби основния си експортен пазар не попречи на Москва да използва енергията като оръжие срещу Европа", се казва в доклада.

Досега не са се сбъднали опасенията, че проблемите с цените на газа в Европа могат да отслабят натиска върху Русия. Въпреки това рискът от нарастване на социалното недоволство, от засилване на разделението в Европейския съюз и от това, че самото европейско население може да поиска по-малка подкрепа за Украйна за решаване на вътрешните проблеми, остава.

Енергийният проблем засегна не само Европа, но и други континенти - особено Африка, където повишаването на цените на енергията допринесе за продоволствената криза. Конкуренцията на газовия пазар доведе до внезапен недостиг на енергия и масови прекъсвания на електрозахранването в Пакистан и Бангладеш. "Борбата за гориво ще продължи. Тя рискува да посее раздор между Европа и страните с ниски доходи и да отслаби глобалния фронт срещу агресията на Москва", се подчертава в доклада.

Многополярност без Русия

Въпросите за многополюсния световен ред не са нови за Мюнхенската конференция по сигурността. Годишната конференция, на която присъстват световни лидери и представители на много държави, е наричана главният форум за глобалната сигурност.

През 2007 г. Владимир Путин произнесе прочутата си "Мюнхенска реч", в която заяви, че световният ред се нуждае от многополюсност, а не само от зависимостта от доминиращото мнение на САЩ. Тогава речта беше възприета като подготовка за нова Студена война.

През 2022 г. Русия не участва в конференцията за първи път от 23 години насам, поради започването от страна на Кремъл на войната в Украйна. Тазгодишният форум ще се проведе и без руски официални лица, които не бяха поканени на конференцията. Но опозиционерите Михаил Ходорковски и Гари Каспаров (и двамата признати от руското министерство на правосъдието за "чуждестранни агенти") бяха поканени да представляват Русия. Конференцията започва на 17 февруари.

Основната тема на доклада от Мюнхенската конференция повдига класическия спор в теорията на международните отношения, възникнал още преди Втората световна война. Това е дебат между привържениците на либералния и реалистичния подход.