Новият президент националист на Сърбия предизвика международни критики като нарече клането в Сребреница просто тежко престъпление, за което е необходимо разследване. Неговите коментари може да намалят шансовете на Сърбия за присъединяване към ЕС. Това пише Дойче веле в коментарна статия по темата.

Припомняме, в интервю за телевизията на Черна гора, новоизбраният сръбски президент Томислав Николич заяви, че е "много трудно да се докаже в съда, че инцидентът е форма на геноцид". Той определи клането в Сребреница като "тежки военни престъпления, извършени от няколко сърби", добавяйки, че на извършителите трябва да бъдат повдигнато обвинения за действията им.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд обаче, разглеждат този въпрос по различен начин. Двата органа определят убийството на повече от 8000 бошняци от сръбските войски през юли 1995 г. като акт на геноцид. Съдилищата постановяват, че Сърбия не е пряко отговорна за клането, но добавят, че страната е нарушила международното право, като не го е предотвратила и не е допринесла за предаване на виновните на съд.

По време на президентския си мандат предшественикът на Николич - Борис Тадич поиска от сръбския парламент да осъди клането в Сребреница. Той също така изпрати бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич и армията, чийто ръководител бе Ратко Младич на Трибунала на ООН за съдебен процес. Политическите решения за това Тадич взе в края на мандатите си съответно през 2008 г. и 2011 г. Тези решения срещнаха подкрепа от проевропейски партии в Сърбия, които се надяват страната да се присъедини към Европейския съюз.

Съседни на Сърбия страни са изразили критики към промяната на реториката, идваща от Белград.
Бакир Изетбегович - член на триото, което е начело на председателството на Босна и Херцеговина заяви, че се съмнява в желанието на Николич да поддържа добри отношения със съседните страни.

"Да отхвърлиш геноцида в Сребреница не е стъпка към сътрудничество и създаване на доверие - това е точно обратното", каза той, добавяйки, че изявленията на Николич, може да доведе до "нови недоразумения и напрежение" в региона.

Преди да бъде избран Николич направи коментари в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, които доведоха до протести и възмущение в Хърватия. Той нарече Вуковар - градът, който за хърватите е символ на ужасите на войната "Сърбин град" и добави, че хърватите "не са имали причина да се завърнат там."

Хърватският президент Иво Йосипович каза, че изявленията на Николич бележат връщане към националистическата политика на 1990-те години. Хърватският външен министър Весна Пушич каза в интервю за вестник, че Николич няма "никакъв респект към ефектите или възможните международни и регионални последици" от изявленията си. Вместо това, добави Пушич той се концентрира „100% в сръбската публика".

Младежка инициатива за правата на човека - известна регионална група по правата на човека, определи последното изявление на Николич като неприемливо и настоя сръбският президент да се извини на жертвите от клането в Сребреница.

Съветът на Европа също разкритикува Николич за отричането на геноцида. Подобно поведение хвърля сянка над Николич, заяви Пиетро Марценаро - ръководител на Комитета на Съвета по политическите въпроси и демокрация. Той изрази мнение, че признаването на отговорността на всички страни в конфликта е от решаващо значение за помирението след войните в бивша Югославия.

"Европейският съюз наистина категорично отхвърля всяко намерение да се пренапише историята", каза Пиа Хансен - говорител на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. "Клането в Сребреница е било геноцид ... зверствата са престъпление срещу цялото човечество, и ние никога не трябва да го забравяме и никога не бива да позволяваме това да се случи отново", допълни тя.

По думите й изказванията на Николич ще бъдат разгледани по време на среща с Барозу.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц нарече изявленията на Николич "абсурдни и опасни". Той също така написа в социалната мрежа Twitter, че "позиции като тези представляват опасност за европейските амбиции на Сърбия".

Сърбия придоби статут на страна кандидатка за членство в ЕС през март, припомня Дойче веле.

Припомняме, Европейският съюз в понеделник "категорично" отхвърли твърденията на новия сръбски президент Томислав Николич, че избиването на 8000 босненски мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. не е "геноцид".