Присъединяването на Черна гора към Европейския съюз би струвало на бюджета на ЕС около 3,2 млрд. евро, или под едно евро годишно за всеки гражданин на съюза, съобщи Европейската комисия, цитирана от Ройтерс.
Според оценката на Европейската комисия Черна гора ще внесе около 500 млн. евро в бюджета на ЕС през следващата многогодишна финансова рамка за периода 2028 - 2034 г., а в замяна се очаква да получи общо около 3,1 млрд. евро европейско финансиране.
От тази сума 277 млн. евро са предвидени за директни плащания и подпомагане на земеделските производители, над 1 млрд. евро - за регионално развитие и развитие на селските райони, а 592 млн. евро - за дейности, свързани с управлението на миграцията. Европейската комисия изчислява още, че предприятията в Черна гора могат да получат 523 млн. евро от новия Европейски фонд за конкурентоспособност, макар че окончателният размер ще зависи от резултатите в конкурентните процедури за финансиране.
Според високопоставен представител на Европейската комисия нетната цена на присъединяването на Черна гора ще бъде приблизително 3 млрд. евро, което означава около едно евро допълнителна тежест за всеки европейски данъкоплатец за целия седемгодишен бюджетен период. "Това е една много евтина чаша кафе", коментира европейският представител.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че предложеният финансов пакет е "още една конкретна стъпка към бъдещето на Черна гора в нашия съюз". По думите ѝ Брюксел, държавите членки и европейските институции вече се подготвят за приемането на страната.
Предложението на Европейската комисия предстои да бъде одобрено от държавите членки, след което могат да започнат финансовите преговори с Подгорица. Макар целевата дата за присъединяване да остава 2028 г., европейски представители отбелязват, че членство още на 1 януари 2028 г. изглежда малко вероятно.
Европейската комисия оценява, че общата нетна цена за присъединяването на всички държави от Западните Балкани, които кандидатстват за членство - Черна гора, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Косово - ще бъде около 8 млрд. евро през следващия седемгодишен бюджетен период.
Оценката идва в момент, когато Подгорица е смятана за най-напредналия кандидат за членство от Западните Балкани. Черна гора подаде молба за членство през 2008 г., получи статут на кандидат през 2010 г., а преговорите започнаха през 2012 г. Към юни 2026 г. страната е отворила всички 33 преговорни глави, като 16 от тях вече са временно затворени.
Черна гора си поставя за цел да стане член на ЕС през 2028 г. През април ЕС започна работа по изготвяне на договора за присъединяване на страната - стъпка, която обикновено се приема като знак, че процесът навлиза във финална фаза.
Пътят на Черна гора към ЕС започна след разпадането на последната форма на общата югославска държава. След референдума през 2006 г. страната се отдели от държавния съюз със Сърбия, по-късно се присъедини към НАТО през 2017 г. и постепенно се превърна в най-подготвения кандидат за ЕС в региона.
Този път обаче беше съпътстван и от сериозни рискове. Един от най-тежките беше китайският заем от близо 944 млн. долара за строителството на автомагистралата Бар - Боляре, отпуснат от Китайската ексим банка през 2014 г. Проектът рязко увеличи дълговото бреме на Черна гора и породи опасения, че страната може да изпадне в дългова зависимост или дори във фискална криза.
ЕС отказа пряко да изплати китайския заем, но впоследствие помогна на Подгорица чрез подкрепа за инфраструктурни проекти и чрез европейския финансов и политически ангажимент към страната, което намали риска Черна гора да остане трайно зависима от Пекин.
Политическият контекст също се промени значително. Дълги години Черна гора беше свързвана с Мило Джуканович - доминиращата фигура в политиката на страната от края на югославската епоха до последните години. Той изведе страната към независимост, НАТО и европейския курс, но управлението му беше критикувано заради корупция, клиентелизъм и силна концентрация на власт.
Сегашното ръководство на Черна гора се опитва да се представи като по-технократско и реформаторско, с акцент върху ускорено затваряне на преговорните глави, съдебна реформа и членство в ЕС до 2028 г. Разликата е, че ако епохата на Джуканович изгради стратегическата ориентация на страната към Запада, сегашните власти трябва да докажат, че могат да изпълнят конкретните институционални условия за членство.
USD
CHF
GBP
