Властта на турския премиер Ердоган не е така стабилна както допреди година-две. Това го кара офанзивно да търси нови съюзници и нови перспективи за власт. Дали ще му се удаде?
(Коментар на Баха Гюнгьор за Дойче веле.)

До лятото на миналата година никой не можеше да предположи, че 2014 година ще започне с международна дискусия за политическото бъдеще на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган или с вътрешнополитически боричкания. Положението в страната беше повече от стабилно, икономиката се развиваше добре, а религиозно-консервативната Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ управлява /все още/ със завидно абсолютно мнозинство. Всичко това караше наблюдатели да виждат в Турция стабилизиращ фактор за целия регион.

Но, подведен от усещането за непоклатимо политическо превъзходство, Ердоган напълно се надцени. Отсъствието на дейна и силна парламентарна опозиция допълнително разду чувството му за непогрешимост. Кризисният мениджмънт по време на протестите в парка Гези не беше достоен за една демократична страна. Полицията се разправи брутално с демонстрантите и инакомислещите. В същото време Ердоган вкара в затвора много журналисти и цялото бивше ръководство на турската армия, което уж готвело държавен преврат. С помощта на послушното правосъдие те бяха пратени за дълги години зад решетките.


Самотата на премиера

Междувременно обаче ситуацията се промени. Икономическите показатели отдавна вече не се така обнадеждаващи, а корупцията явно разяжда дори семействата на Ердогановите министри. Самият премиер не остана подминат от разследванията на прокуратурата и полицията, които се насочиха към сина му Билял. Ердоган се почувства притиснат до стената и в своята паника започна да прави съдбоносни грешки: първоначално освободи редица прокурори или ги премести на друга работа, след това направи множество рокади из ръководните постове на полицията.

Правосъдието, което допреди няколко месеца послушно следваше волята на премиера, сега беше обвинено от Ердоган в опит за държавен преврат. И тъй като премиерът остана почти без съюзници, му се налага да се огледа за нови. Сега той се опитва да спечели офицерството на своя страна, обявявайки, че ще се преразгледат делата на осъдените висши военоначалници, защото било възможно да са "станали жертва на заговор".


Ердоган иска да е президент

Властта на Ердоган отдавна вече не е така стабилна както едно време. Принос за това има и живеещият в САЩ мюсюлмански духовник Фетхуллах Гюлен. Твърди се, че движението на Гюлен е инфилтрирало свои хора в държавния апарат, правосъдието и полицията, за да отслаби позициите не министър-председателя. Междувременно Фетхуллах Гюлен се радва на голяма популярност в Турция. А с тезата си, че ислямът и демокрацията са добре съвместими, той събира все повече поддръжници и извън страната.

Накъде ще тръгне Турция в бъдеще, все още е рано да се каже. Местните избори през март могат да подскажат дали управляващата партия ще задържи мнозинството си от 50 процента, постигнато на предишните парламентарни избори, или дори ще го увеличи. Това е от голямо значение и поради това, че мандатът на президента Абдулах Гюл изтича в края на август. Известно е, че Ердоган горещо желае да оглави една бъдеща президентска република Турция. Шансовете му за президентския пост обаче значително намаляха след неспособността му да се справи по мирен начин с демонстрантите от парка Гези.