Като наруши собствените си крайни срокове и възобнови преговорите за споразумение за Брекзит с Великобритания, в четвъртък Европейският съюз показа значителна стратегическа гъвкавост. Това, което ЕС каза на Великобритания е: Хайде, просто се махайте вече, пише Стивън Ерлангър за "Ню Йорк Таймс".
Европейците постигнаха по-добро съгласие, повечето анализатори са съгласни и остават нетърпеливи да избегнат Брекзит без сделка, който би навредил на двете страни. Но това, което е очевидно сега, е, че Европейският съюз иска Великобритания вече да напусне, така че може да премине към по-належащи въпроси, от миграцията и разширяването до спорния седемгодишен бюджет след Брекзит.
Преди имаше надежда, редовно изразена от Доналд Туск, чийто мандат изтича следващия месец, че Великобритания може по някакъв начин да остане в ЕС, въпреки референдума от 2016 г. Но сега останалите 27 страни просто изглежда искат британците да си отидат.
"Европейците се отказаха от идеята на Туск за "о, нека останат", коментира Муджтаба Рахман, бивш икономист на ЕК, сега в групата "Евразия" за политически риск.
"Няма реална стратегия около надеждата, че ще се проведе втори референдум." Блокът, според него, е съсредоточен върху запазването на собствените си интереси: "защита на мира в Олстър, защита на единния пазар и улесняване на безпрепятствения изход за Великобритания.
"Предвид желанието на премиера Борис Джонсън да постигне сделка преди 31 октомври, когато обеща, че Великобритания ще напусне Европейския съюз по един или друг начин, европейските преговарящи се придвижват забележително бързо, за да коригират офертата си, като се стремят да не бъдат обвинявани в провал. Те запазиха собствените си ключови принципи, включително необходимостта да покажат солидарност с Ирландия и да предотвратят твърда граница между Северна Ирландия и Република Ирландия".
"ЕС показа много търпение", обяснява Агата Гостинска-Якубовска, анализатор от Брюксел с Центъра за европейска реформа.
Брюксел с радост отказа идеята за т. нар. "ирландски бекстоп", гаранция, че няма да има твърда граница между Северна Ирландия и Република Ирландия - преломен момент за Джонсън и други привърженици на Брекзит. Но в крайна сметка, с концесията на Джонсън, Северна Ирландия ще остане в митническия съюз на блока, докато юридически остава част от Великобритания, разграничението до голяма степен е семантично.
"ЕС отлично знае, че това е въпрос за Борис Джонсън и не вижда големи затруднения, тъй като не се изисква от ЕС да прескача всяка от червените си линии", заяви Майкъл Лий, бивш високопоставен служител на Европейската комисия. "Това е фракциите в Обединеното кралство да се чувстват добре, това не засяга нито един от истинските интереси на ЕС".
Основната цел на Европа, добави той, е да се избегне Брекзит без сделка. Въпреки че този вариант би навредил на Великобритания повече, той би навредил и на европейската икономика, която вече се забавя.
"На ЕС му писна от всичко това", допълва Натали Точи, директор на Римския институт за международни отношения и съветник на Федерика Могерини. "ЕС не е проблемната страна. Те бяха твърди и последователни и в крайна сметка ЕС си проправи път по начина, по който бе предвидил. Това означаваше да накара Великобритания да избере дали да запази цялата страна в митническия съюз, както бившият премиер Тереза Мей избра, или просто Северна Ирландия, както направи Джонсън".
Разбира се, има сериозни опасения, че Джонсън може да не успее да спечели одобрение за това споразумение за оттегляне в събота в британския парламент, както Мей не успя да спечели одобрение за сделката си три пъти. "Но въпреки притесненията си за "айде пак същото", ЕС бе готов да опита", коментира Роза Балфур, анализатор в Брюксел към германския фонд" Маршал ". "Не искат да си личи, че дърпат щепсела."
Ако Джонсън не успее в Парламента и се наложи да поиска удължаване след 31 октомври, както парламентът му е предвидил в законодателство, ЕС ще предостави опция, вероятно за нови избори във Великобритания, предполага Балфур.
Дори ако Джонсън успее, европейските лидери се притесняват, че той не е искрен относно договарянето на бъдещо търговско споразумение, което му пречи да намали британските корпоративни данъци и регулации. Те се опасяват, че той ще превърне Великобритания в това, което канцлерът Ангела Меркел нарече, още един конкурент на блока, но такъв, който ни е непосредствен съсед.
Но сега е важно ЕС да премине отвъд Брекзит, за да се заеме със сложния свят, коментира Енрико Лета, декан на Парижката школа по международни отношения и бивш министър-председател на Италия. "Срещата на върха в четвъртък трябваше да бъде посветена на намирането на споразумение за следващия бюджет на блока и решаването дали да започне преговори със Северна Македония и Албания за присъединяване към блока", допълва той. Сирийската криза е важна сега и "трябва да има силна европейска позиция", особено след като вицепрезидентът Майк Пенс бе в Анкара.
Проблемите с миграцията са нерешени и новата ЕК се забави с встъпването в длъжност чрез битки в рамките на ЕП. "Рискът е ЕС да се съсредоточи върху Брекзит и да се изгуби фокусът върху всичко останало", допълва Лета.
Рахман е съгласен, че "Европа има цял набор от предизвикателства, с които трябва да се справи". Новата комисия, ръководена от Урсула фон дер Лейен, която ще наследи Жан-Клод Юнкер, трябва да бъде "геополитическа комисия с мандат за мястото на Европа в света - в търговията, Китай, границите, САЩ, Русия - и по-малко за вътрешните въпроси."
Но е трудно, каза той, "когато лидерите са вкарани в този вътрешен спор за загуба на голяма държава-членка, което не добавя стойност към европейския проект."
Разбира се, спорът за Брекзит може да не приключи, особено ако Джонсън загуби в Парламента и свика избори, които може да не създадат работещо за него мнозинство.
"Останалата част от ЕС вижда във Великобритания дългосрочен процес на срив, още по-сериозна причина Брюксел да иска Великобритания да си отиде", коментира Точи.