Най-малко седем държави от Европейския съюз са изразили сериозни резерви към предложението на Испания каталунският език да бъде признат за официален в рамките на ЕС, показват документи, прегледани от "Политико".
Испанският премиер Педро Санчес обвърза инициативата с политическо споразумение, сключено през 2023 г. с каталунските сепаратисти в замяна на подкрепата им за формиране на малцинствено правителство. То предвижда признаване и на баския и галисийския като официални езици на ЕС. За целта обаче е необходимо единодушие сред 27-те страни членки.
Докато Белгия, Кипър, Португалия, Нидерландия, Румъния и Словакия подкрепят искането, страни като Франция, Германия, Швеция, Финландия, Хърватия и Чехия настояват за повече яснота относно финансовите и правни последици. Особено активна в скептицизма е Италия.
Испания е обещала да покрие разходите по превод и администриране, които могат да достигнат милиони евро, но няколко държави се съмняват в способността на Мадрид да поема тази тежест в дългосрочен план. ЕС вече харчи над 1 милиард евро годишно за преводи на 24 официални езика.
Политическите фактори също играят роля - Франция, например, традиционно не признава малцинствени езици като баски и корсикански. Същевременно Испания е изправена пред вътрешнополитически натиск. Партията "Жунтс", от чиято подкрепа зависи правителството на Санчес, настоява за изпълнение на споразумението. Липсата на напредък може да застраши бъдещото законодателно сътрудничество.
Според дипломатически източници, Испания твърди, че евентуалното признаване на езиците ще отключи вътрешно финансиране, необходимо за увеличаване на военния бюджет, в съответствие с изискванията на НАТО.
Гласуването по въпроса се очаква на следващото заседание на Съвета по общи въпроси, но перспективата за единодушие остава несигурна. Испанското правителство отказа коментар, а представители на "Хунтис" също не дадоха изявления.
USD
CHF
EUR
GBP
