Какво е общо между Испания, Австрия, Белгия, германската провинция Тюрингия, Израел и вероятно много скоро Великобритания? Изборите, с резултати, които правят невъзможни разумните, сплотени парламентарни коалиции. Това не е просто политическа фрагментация, която се превръща в норма в Европа и извън нея, а компромис - противопоставяне на безизходицата. Скъсването с всичко това може да изисква съществени промени в политическите традиции и парламентарните процедури, пише "Блумбърг".

Испания току-що проведе четвъртите неубедителни избори и втори тази година. Проблемът за победителя Педро Санчес е, че той вече се опита и не успя да сключи политически споразумения за мнозинство с партии в левия фланг и в политическия център. Разликите в политиката с останалите партии вероятно биха парализирали коалиционното правителство, което ги включва. Такъв сценарий има и в Германия при неохотна, неспокойна коалиция на десните и левите центристи.

В Австрия, където изборите се проведоха на 29 септември, има повече от месец нерешителност, тъй като победителят, лидерът на дясноцентристите Себастиан Курц няма желаещи коалиционни партньори, освен крайната десница. Курц вече се опита да управлява в тази комбинация и не успя. В понеделник Зелените обявиха, че ще говорят с Курц и той започна преговори с тях, въпреки както изглежда, непримиримите различия в политиките за изменение на климата и миграцията. Разговорите вероятно ще продължат до следващата година.

Невъзможно е да се предвиди колко дълго Белгия ще остане без правителство след изборите през май. Преговарящите, назначени от краля, проучващи възможностите за коалиция, подадоха оставка миналата седмица, без да стигнат доникъде, защото най-силните партии - фламандските националисти и франкофонските социалисти - нямат видими общи интереси.

В Тюрингия няма коалиция на мнозинство след изборите през октомври. Крайната левица, водена от действащия премиер Бодо Рамелов спечели, но партиите, които са съгласни да работят с неговата политическа сила, нямат мнозинство. И неговите противниците не могат му да работят заедно, без да нарушават ясните си обещания пред своите избиратели.

Ако Консерваторите на премиера Борис Джонсън в Обединеното кралство не успеят да спечелят мнозинство следващия месец, страната ще се окаже в подобна ситуация, а всяка работеща коалиция е трудна дори да си я представим, по идеологически съображения.

На всички тези места, правителства без пълна парламентарна подкрепа са напълно способни да ръководят ежедневните дела на народите, поддържайки работещи държавни служби и да гарантират, че държавните служители получават заплатите си.

Но политиката е толкова фрагментирана, колкото е днес, защото много избиратели искат промяна, а това не е възможно без мощни правителства. Междувременно е все по-трудно да се преодолеят идеологическите различия само в името на стабилността и отговорността, тъй като избирателите са склонни да отхвърлят подобни опити като самоопределящи се и неефективни.

Поне в Израел, който проведе два неубедителни вота тази година, най-големите партии са готови да опитат нещо ново, за да преборят задънената улица - премиерска ротация, с настоящия лидер Бенямин Нетаняху, който остава на поста си една година и след това връчва щафетата на своя съперник и възможен коалиционен партньор Бени Ганц.

Европейците също трябва да станат по-креативни. Преговорите за формиране на правителство, навсякъде стават все по-продължителни, а малките коалиционни партньори са все по-трудни за намиране, поради статистическите данни, че тази роля обикновено води до драматични изборни загуби за тях.

Ротацията на лидери е гениално решение, но трудно може да се възприеме за стабилност. Може да се окаже по-малко вредно да се премине към скандинавски модел на правителство на малцинството.

В Норвегия, назначаването на министър-председател не изисква гласуване за потвърждение от мнозинството в парламента, както в Испания или Германия. Управляващата партия обикновено е просто победител в изборите, докато по-малките партии често проявяват коалиционна неприязън: Те могат да постигнат повече в опозиция, като помагат във формирането на ad-hok мнозинство само по мерки, които могат да подкрепят, вместо да работят в правителството.

В Швеция има потвърдителен вот, но само за да се гарантира, че абсолютното мнозинство в парламента не се противопоставя на нов премиер. С други думи, от депутатите се изисква само да толерират, а не активно да подкрепят правителството.

Традицията на правителство на малцинството дава много власт на множество победители в изборите, но в същото време те трябва да работят по-активно с опозицията, отколкото партиите, управляващи в мажоритарните коалиции. Предимството е, че всички страни могат да запазят своята политическа идентичност и да правят само компромиси, които могат да приемат искрено.

Вземането на решения без стабилни мнозинства би могло да бъде още по-ефективно при по-широко използване на гласуване с класиране, при което депутатите могат да подреждат по категория различни версии на законопроект, за да преодолеят задънената улица, като безизходицата за Брекзит, която засяга парламента на Великобритания.

Силата на тази процедура би позволила на правителство на малцинството да прокара важни закони, но не би премахнала напълно необходимостта от компромиси. Част от опозицията, колкото и фрагментирана да е, може да се обедини срещу конкурентни мерки и да събере по-голямо мнозинство от правителството.

Скъсването с политическите традиции и реформирането на правилата за гласуване е трудно: Политическите системи са стабилизирани по инерция. Но политиците трябва да успеят да видят, че демокрацията вече работи различно, не както в предишните десетилетия.

Ако не се направят бързи промени, докато отговорните, традиционните партии все още печелят мнозинство, разочарованието на избирателите от неефективните, непрекъснато сменящи се правителства или дългите с месеци процеси на формиране на кабинет не вещае нищо добро и може да доведе до откровени победи на крайно десни и подобни. Тогава ще бъде твърде късно балансиращите сили да се обединят срещу тях.

Антикапитализъм пълзи по света

Антикапитализъм пълзи по света

Живеем в най-драматичната технологична и икономическа трансформация в историята