Евроскептичните и крайнодесни партии печелят за сметка на центристките

Евроскептичните и крайнодесни партии са със солидно представяне на изборите за Европейски парламент. Дори вчера френският премиера Манюел Валс го определи като „политическо земетресение", съобщават световни агенции.

Според последните резултати крайнодесните партии печелят 25% във Франция, 23% в Дания, 27% във Великобритания, 20% в Австрия, 15% в Унгария, 13% във Финландия и 12% в Гърция.

Антиимиграционната Датска народна партия стана най-голямата национална партия в европарламента. Докато скандинавския район остава либерален и открит, крайнодесните партии увеличаха симпатизантите си. Шведските демократи също се очаква да спечелят места в новия Европейски парламент. Финската партия също печели места.

Обаче най-сериозен удар са победите на Националния фронт на Марин льо Пен във Франция и Партията на независимостта във Великобритания, които „крадат" от позициите на центристките партии.

На базата на последните данни Националният фронт във Франция печели изборите с 25% и получава 25 места в Европейския парламент. Партията на независимостта на Найджъл Фараж взема около 27% или 23 места в ЕП.

Хората ясно заявиха своята позиция, каза Марин льо Пен след изнесените първи резултати във Франция. Те не искат повече да бъдат ръководени от тези извън нашите граници, от еврокомисари и технократи, които не са избрани. Те искат да бъдат защитени от глобализацията и да отговарят за своята съдба, добави тя.

Лидерът на Партията на независимостта на Великобритания Найджъл Фараж заяви, че днес неизбежно е приключила европейската интеграция.

В Гърция крайнолявата СИРИЗА взема според първите данни 26% или около 12 места, което и отрежда първо място на проведения евровот в страната. Обединената левица в Испания също може да вземе няколко места.

Обаче на друго мнение е кандидатът на най-голямата партия в новия Европейски парламент (ЕНП) за поста председател на Европейската комисия.

Основният кандидат на Европейската народна партия за поста председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер смята, че повечето хора са гласували да бъдат част от Европа.

„Крайнодясното не печели изборите както някои медии твърдят", подчерта Юнкер и добави: „Имаме ясно проевропейско мнозинство в този парламент".

Кандидатът на социалистите за председател на ЕК Мартин Шулц пък заяви, че победата на Националния фронт във Франция е „лош ден за Европейския съюз, след като партия с расистка, ксенофобска и антисемитска програма печели 25% от вота".

Според последните резултати Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) получава 213 места или 28,36%. Това е сериозен спад на подкрепата, тъй като ЕНП държеше 274 места в европарламент 2009-2014 г.

Втора е Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (ПЕС), която събира 190 места или 25,30%. Спад е отчетен и при социалистите, които държаха 195 места през 2009-2014 г.

Припомняме, в европарламент 2009-2014 ЕНП водеше с близо 80 места пред ПЕС (274-195 места).

Трети е Алиансът на либералите и демократите за Европа със 64 места или 8,52% (83 места 2009-2014 г.). Така либералите също губят места.

Останалите партии са: Зелените/Европейски свободен алианс - 53 места или 7,06% (58 места 2009-2014 г.); Европейските консерватори и реформисти събират 46 места или 6,13%(57 места 2009-2014 г.); Европейската обединена левица - Северна зелена левица взема 5,59% или 42 места (35 места 2009-2014 г.); Независимите членове вземат 41 места или 5,46%(33 места 2009-2014 г.); Групата „Европа на свободата и демокрацията" събира 38 места или 5,6% (31 места 2009-2014 г.) и други вземат 64 места ( 8,52%).

Като цяло евроскептичните и крайнодесни партии печелят за сметка на традиционните, стари партии около центъра. При такава конфигурация на новия парламент не се изключва "голяма коалиция" между двете най-големи партии в Европейския парламент.

43,1% бе избирателната активност на провелите се през последните няколко дни избори за Европейски парламент.

Общо в новия парламент влизат 751 депутати.

Процесът след официално оповестените резултати от изборите в Европейския съюз включва няколко стъпки.

Първо през юни ще се формират политическите групи - една група трябва да има най-малко 25 члена, избрани в най-малко 7 страни членки в ЕС, за да се счита за такава официално. Същият месец се проверяват и пълномощията на новите депутати.

Между 1-3 юли 2014 година ще се проведе учредителната сесия на ЕП. Новоизбраните депутати ще заемат своите места в парламента. Ще се избере президент на законодателния орган, също така 14 вицепрезиденти и 6 квестори. Кандидатите за президент на ЕП могат да бъдат предложени от политическа група или минимум 40 депутати. Изборът се провежда на първата сесия с таен вот. Кандидат за президент на ЕП печели при абсолютно мнозинство - 50% + 1. Ако при три тура кандидатът не получи абсолютно мнозинство, само двамата кандидати с най-много получени гласове вземат участие в четвърти тур.

На 7-10 юли пък ще се проведат официалните срещи на политическите групи, също ще се избират председатели и заместник-председатели на комисите към ЕП.

След това е процесът по избиране на председател на Европейската комисия.

На 14-17 юли е една от най-важните задачи на парламента - избиране на председател на Европейската комисия (ЕК). Според Лисабонския договор парламентът избира ръководител на Европейската комисия. Европейският съвет, който е съставен от ръководителите на правителствата на страните членки, трябва да вземе предвид резултатите от изборите за ЕП, когато излезе с предложение за шеф на ЕК. Това ще бъде по-лесно за правителствата, докато разпределението на новите политически групи в парламента трябва да бъде известно до средата на юни.

След като Европейския съвет направи своето предложение за председател на ЕК, започва период на преговори с парламента за неговите/ нейните политически приоритети и програмата. Втората пленарна сесия през юли ще предложи на ЕП първия случай да гласува. За да бъде избран кандидат за председател на ЕК е необходимо мнозинство - 376 депутати от 751. Гласуването е тайно. Ако кандидатът бъде отхвърлен, Европейският съвет, който гласува с квалифицирано мнозинство, има един месец да предложи нов кандидат.

Веднъж щом бъде избран председател на Комисията, Съветът, в съгласие с новия шеф на ЕК, приема с квалифицирано мнозинство списък с европейски комисари, които са представени от страните от ЕС. През септември ще бъдат изслушани кандидатите за европейски комисари в парламентарните комисии, а през октомври е пълното гласуване на Комисията.

Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от 28 комисари (по един от всяка страна членка). Мандата на настоящата комисия изтича на 31 октомври 2014 година.

Основните кандидати за председател на Европейската комисия са
Жан-Клод Юнкер, издигнат от Европейска народна партия (ЕНП) и Мартин Шулц е кандидат на Партията на европейските социалисти.