Гръцки съд разглежда наказателно дело, свързано с трафик на хора, във вторник срещу група от 24 хуманитарни работници и доброволци, които са участвали в операции по спасяване на мигранти на източния гръцки остров Лесбос, пише гръцкият вестник "Катимерини".
Международните правозащитни организации широко критикуват съдебното преследване на обвиняемите, които отричат всички обвинения и казват, че не са направили нищо повече от това да помогнат за спасяването на хора, чийто живот е бил в опасност.
Сред обвинените хуманитарни работници е и видната сирийска правозащитничка Сара Мардини, самата тя е бежанка и състезателка по плуване, чиято сестра Юсра Мардини беше част от плувния отбор на бежанците на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. и Токио през 2021 г. Историята на сестрите беше представена във филм на Netflix.
Мардини, която не присъства на изслушването във вторник, и нейният колега доброволец Шон Байндър прекараха повече от три месеца в затвора в Лесбос след ареста им през 2018 г. по обвинения в престъпление, включващи шпионаж, фалшифициране и незаконно използване на радиочестоти.
Първоначално делото трябваше да продължи през 2021 г., но беше отложено поради процедурни проблеми. Двамата също са разследвани за престъпления, но все още няма повдигнати обвинения.
"Това, което се съди днес, са правата на човека. Това е основният проблем", каза Байндър извън съдебната зала преди изслушването във вторник, като заяви, че се надява делото да премине към съдебна фаза, както е планирано.
"Отчаяно искаме да отидем на съд, защото това, което направихме, беше законно", каза Байндър. "И ние се надяваме съдията да разбере, че трябва да преминем през процес, защото дотогава има сянка на съмнение не само върху мен, но и върху всеки, който търси и спасява."
Правозащитната организация Amnesty International определи делото срещу хуманитарните работници като "фарс" и призова гръцките власти да оттеглят обвиненията.
"Сара и Шон направиха това, което всеки от нас трябва да направи, ако бяхме на тяхното място. Подпомагането на хора, изложени на риск от удавяне в един от най-смъртоносните морски пътища в Европа, и подпомагането им на брега не е престъпление", каза Нилс Муйжниекс, директор на Европейския регионален офис на Amnesty, в изявление преди изслушването във вторник.
"Този процес разкрива как гръцките власти ще стигнат до крайности, за да възпрат хуманитарната помощ и да обезсърчат мигрантите и бежанците да търсят безопасност по бреговете на страната, нещо, което виждаме в редица европейски страни", каза той. "Фарс е, че този процес изобщо се провежда."
Гърция, която прие около един милион мигранти и бежанци, дошли на нейните брегове от близка Турция в разгара на бежанската криза през 2015 г., ограничи миграцията, издигайки ограда по голяма част от сухопътната си граница с Турция и увеличавайки морските патрули близо до нейните острови.
Гръцките власти казват, че имат строга, но справедлива миграционна политика. Те също така отричат, въпреки нарастващите доказателства за противното, извършването на незаконни бързи депортации на хора, пристигащи на гръцка територия, без да им се позволи да кандидатстват за убежище, процедура, известна като "отблъскване".
USD
CHF
EUR
GBP
