Преди 60 години - на 23 май 1963г., в сила влиза германският Основен закон.
Може ли структурата на създадената с него Федерална република да се изпозлва като модел за бъдеща Европа, кометира радио "Дойче веле".
Член 20-ти на германския Основен закон дефинира Германия като "демократична и социална федерална държава". Този текст се ползва с особен "вечен" статут и не може да бъде променян. Така бащите на германския Основен закон закрепват "завинаги" федералната структура на създадената през 1949-та Западна Германия.
Приложим ли е германският опит към ЕС?
Подобно на европейските страни, 16-те федерални провинции имат свой парламент и правителство. На федерално ниво те са представени в долната камара на германския парламент, наречена Бундесрат. В действителност в случая не се касае за същинска втора камара, защото нейните членове не се избират, а са просто делегирани представители от правителствата на федералните провинции.
Този орган прилича по форма на Съвета на министрите на Европейския съюз, където са представени правителствата на страните-членки. Разликата се състои в това, че ако европейският Съвет на министрите е все още най-важният законодателен орган в Общността, германският Бундесрат играе подчинена роля спрямо Бундестага.
Ако германският модел се приеме в политическата система на Европейския съюз, би означавало Съветът на министрите т.е. националните държави да остъпят в полза на една истинска интеграционна общност, където основна роля, подобно на Бундестага, да играе пряко избираният Европейски парламент.
ЕС е далеч от структурата на германския Основен закон
Дори погледнато в чисто количествен аспект Основният закон съдържа едва 146 члена, докато Лисабонският договор се разпростира върху две части от съотвено 55 и 358 члена.
Tози юридически конгломерат не може да прикрие факта, че в днешния Европейски съюз липсва класическото хоризонтално разделение на властите, познато ни от Монтескьо. То липсва в неговия чист вид и във Федералната република, където законодателната и изпълнителната власт в определени случаи се припокриват, без да се разграничават ясно една от друга - федералните министри могат същевременно да бъдат членове на Бундестага.
Но що се отнася до вертикалното разделение на властите - между федералното ниво и провинциите, 60-годишният успешен опит на Германия несъмено би могъл да залегне в основата на една бъдеща федерална Европа.
шевкед
на 25.05.2009 в 15:05:58 #8Съвременната немска Конституция не е ли от 1948?
news?
на 25.05.2009 в 12:57:59 #7Нюза, да ви е Честина Новата 2023 Година!
Юлиан-3
на 24.05.2009 в 12:40:46 #6абе.......ще им се да е в москва......
![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/guitarist.gif?_=1446728989)
Kihano6
на 24.05.2009 в 11:48:27 #5Германците пак се разбълнуваха на любимата си тема ... Нищо, нека помечтаят, че кой знае колко му остава на ЕС.
![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_lol.gif?_=1446728989)
Юлиан-3
на 24.05.2009 в 11:45:29 #4ЮБЕР АЛЕС
![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_lol.gif?_=1446728989)
Rainbow
на 24.05.2009 в 11:02:18 #3Мда правилно само че периода е 1933-1945. Това е бъдещето на Европа... Европа на нациите!
стопер
на 24.05.2009 в 09:34:09 #2Бах мааму...
Кога станах на 61
![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_eek.gif?_=1446728989)
Читател
на 24.05.2009 в 09:15:24 #1Извинявайте, ама коя година сме сега. Защото пишете че от 1963 година са изминали 60 години. И стига с вашия Монтескьо - тогава проблемите са си ги решавали с гилотината а сега за съжаление е малко трудно.