Изследване показва слабости на законодателния процес в Европейския съюз, които имат пряко отражение върху ефективността на политиките и регулаторната тежест в ЕС, съобщава Институтът за пазарна икономика.
Законодателството на ЕС е прекалено сложно и трудно за навигация - изреченията са почти двойно по-дълги от препоръките за разбираем език, директивите са твърде обемни и изискват часове четене, а регулаторният обем продължава да расте въпреки обещанията за опростяване - това установява Индексът за регулаторно качество на ЕС (EU-RQI) - сравнително изследване, което оценява доколко директивите на ЕС, приети между 2022 и 2024 г., отговарят на принципите за т.нар. по-добро регулиране.
Отчита се, че качеството на подготовката е непоследователно - ранните инструменти като пътни карти и първоначални оценки на въздействието се използват непоследователно, а много оценки на въздействието пропускат ключови елементи (териториален анализ, въздействие върху малките и средните предприятия, оценка на финансови разходи и ефекти върху конкурентоспособността).
Изследването посочва, че обществените консултации варират, а прилагането на директивите среща множество проблеми - в някои политики почти липсва реално участие на заинтересованите страни, под половината директиви се транспонират навреме и държавите членки рядко предприемат нужните мерки за изпълнение.
Отбелязва се, че регулаторното качество силно варира между различните области - транспортната и външната политика се представят добре, докато институционалните въпроси се представят слабо. Езикови и структурни проблеми (дълги изречения, прекомерна пунктуация, непоследователна терминология) допълнително намаляват яснотата и спазването.
Сред предложените решения са по-добро и навременно планиране, опростяване на законодателните текстове, по-строг контрол от Regulatory Scrutiny Board, по-пълно покритие на оценките на въздействието, повече прозрачност и по-силна подкрепа за ефективното прилагане на директивите.
EU-RQI дава средна оценка 66,9 от 100 за качеството на директивите през последните три години. Силните страни са ясният политически мандат и съответствието със стратегическите приоритети на ЕС, а най-слабите - качеството на оценките на въздействието, консултациите и прилагането.
България транспонира значителен дял от своето законодателство директно от ЕС. Когато европейските норми са прекалено сложни, разходите за бизнеса и администрацията у нас нарастват.
Информационното табло на Европейската комисия за единния пазар и конкурентоспособността сочи, че България има висок дефицит на транспониране спрямо страните от ЕС и не изпълнява заложените цели. Към края на 2024 г. България отчита 16 просрочени директиви (1,6%), като средната стойност за ЕС е 8 просрочени директиви (0,8%). Средното забавяне в транспониране на директивите в България е близо 16 месеца, докато средната стойност за ЕС е малко под 12 месеца.
Липсата на съответствие, или процентът на всички неправилно транспонирани директиви, в България е сравнително висок - 1,3% в сравнение с 0,9% средно за страните в ЕС. Страната ни допуска висок дефицит на транспониране, включително голямо забавяне в някои сфери, както и висок дефицит на съответствие. В края на миналата година спрямо България има 31 висящи процедури за нарушение (22 средно за ЕС).
Тези данни показват, че негативните ефекти от твърде сложното законодателство на ниво ЕС са особено силно изразени у нас, както заради лошото прилагане, така и заради по-слабото отчитане на регионалните ефекти върху конкурентоспособността, което е особено важно за региона на Централна и Източна Европа.
По-ясните, по-кратки и по-добре обосновани директиви означават по-лесно прилагане, по-малко бюрокрация и повече доверие в институциите - както европейски, така и национални, обобщават от ИПИ.
USD
CHF
EUR
GBP
