Германският журналист и бивш директор в германската обществена телевизия ZDF Волфганг Херлес обвини германските медии в подчиненост на властите. Той твърди, че много от медиите следват „инструкции отгоре” и са предмет на строга цензура.

В интервю за германското радио „Дойчландфунк” Херлес коментирал, че германските журналисти не са свободни да избират истории и начина, по който желаят да ги представят. Германските власти са поставили ограничения върху много от темите и са принудили медиите да следват определени инструкции, напомняйки на журналистите за времената на разделението на Германия.  

„По онова време не ни беше позволено да казваме нищо негативно за новите федерални провинции. Днес ние не можем да кажем нищо негативно относно бежанците. Тази правителствена журналистика води до положение, в което хората вече не ни вярват”, посочва Херлес.

В интервю за „Виртшафтсвохе” пък бившият шеф на телевизионния канал ARD Улрих Викерт е потвърдил факта, че германските граждани губят доверие в медиите. Според него медиите като цяло са част от икономиката и са, следователно, доминирани от икономически интереси.

„Издателите трябва да мислят върху следните въпроси: Как мога да си продам вестника? Колко печеля?”, подчертава Викерт, добавяйки, че финансовите интереси значително увреждат свободата на словото и силата на медиите като „Четвъртата власт”.  

Журналистът подчертава, че основната задача на медиите е да информират читателя така, че тя или той да могат да съставят мнение за себе си.

„Но аз наблюдавам фалшиво разбиране на толерантността и демокрацията, защото някои неща са етикетирани като тема табу. Има, например, моменти, когато трябва да признаеш, че има алжирски, марокански или тунизийски младежи, които се държат по начин, който ние не толерираме тук в Германия”, изтъква журналистът.

„Интересното е, че хората започнаха да обсъждат проблемите във връзка с хората от Северна Африка едва след събитията в новогодишната нощ в Кьолн, защото се доказа, че това е масово явление. Но след това изведнъж се оказа, че това е съществувало до нас в продължение на много време! Обаче по-рано това беше табу”, посочва Викерт.