През 2006 г. тогавашният австрийски канцлер Волфганг Шюсел заяви: "Способността на Евросъюза да приема нови членове ще бъде важна тема в бъдеще. Ние не трябва да претоварваме Европа." Броени месеци след това изказване към ЕС се присъединиха България и Румъния.

Съпротивата срещу нови членове, назряла още след голямото източно разширяване през 2004 година, продължи да нараства, коментира "Дойче веле".

Повечето европейски правителствени ръководители казват междувременно, че без Лисабонския договор за реформи няма да има нови членове, с изключение на Хърватия. Но пък нейното присъединяване буксува заради нерешен граничен спор с европейската членка Словения. На въпроса дали в това отношение ще бъде предприет нов опит за посредничество шведският външен министър Карл Билд каза: "Отговорът е не. Това е двустранен спор. Време е засегнатите страни да премислят сами нещата."

Междувременно целият процес на разширяване е под въпрос, независимо дали става дума за страните от Западните Балкани или за Турция. При това преговорите с Турция се водят отдавна. Неотдавна в Брюксел турският министър по европейските въпроси Егеман Багис подчерта, че страната му няма да се задоволи с нищо по-малко от пълноправното членство. Но пък Антонио Мисироли от Европейския политически център в Брюксел смята, че Турция е специален случай: "При турците сме изправени пред ситуация, която е много различна от тази в балканските държави. На Балканите има редица малки държави с ограничено население и много нерешени конфликти. Например гранични, като независимостта на Косово. Но всички те заедно, дори и да носят със себе си сериозни проблеми, могат да бъдат преглътнати от Европейския съюз. Всички те заедно имат по-малко население от Турция."

Мисироли изтъква, че заради населението си Турция ще има голямо влияние върху решенията в Европарламента и Съвета на Европа. И заради това Европейският съюз няма нужда да бърза. Шведският външен министър Карл Билд е един от малкото водещи политици в Европейския съюз, които искат в дългосрочен план да видят в Общността и всички балкански страни, и Турция. Засега правителствата от Европейския съюз могат да се скрият зад нерешения въпрос с Лисабонския договор. Но щом той влезе в сила, ще трябва да бъдат взети и съответните решения.