Гренландия не е за продан, каза нейният премиер в понеделник в отговор на коментарите, направени от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп относно "собствеността и контрола" на огромния арктически остров, който е бил част от Дания за повече от 600 години, предава "Ройтерс".
"Гренландия е наша. Ние не сме за продан и никога няма да бъдем за продан. Не трябва да губим нашата дълга борба за свобода", каза министър-председателят на острова Муте Егеде в писмен коментар.
В неделя Тръмп обяви, че е избрал Кен Хауъри, бивш пратеник в Швеция, за свой посланик в Копенхаген и коментира статута на Гренландия, полуавтономна част от Дания и домакин на голяма база на американските военновъздушни сили.
"За целите на националната сигурност и свободата в целия свят, Съединените американски щати смятат, че собствеността и контролът върху Гренландия са абсолютна необходимост", написа Тръмп в Truth Social.
Тръмп, който встъпва в длъжност на 20 януари, не разясни изявлението.
Датското правителство не беше открито за коментар.
Гренландия, със своята военновъздушна база Питуфик, е стратегически важна за американската армия и нейната система за ранно предупреждение за балистични ракети, тъй като най-краткият път от Европа до Северна Америка минава през острова.
По време на предишния си мандат на поста Тръмп през 2019 г. изрази интерес към закупуването на Гренландия, но предложението беше незабавно отхвърлено от Дания, както и от собствените власти на острова, преди да могат да се проведат официални дискусии.
Датският премиер Мете Фредериксен навремето определи предложението на Тръмп като "абсурдно", което го накара да определи нейното отхвърляне на идеята като "гадно" и впоследствие да отмени посещението си в Копенхаген.
Фредериксен остава в ролята си на министър-председател на Дания.
От 2009 г. Гренландия има правото да обяви независимост от Дания. Островът с около 56 000 жители, който разчита на значителни бюджетни трансфери от Копенхаген всяка година, досега се въздържа от това.
Отделно в неделя Тръмп заплаши да възстанови контрола на САЩ над Панамския канал, като обвини Панама, че налага прекомерни ставки за използването водния път в Централна Америка и си навлече остър укор от панамския президент Хосе Раул Мулино.