Бестселър, в който се критикуват мюсюлманите, разбуни духовете в Германия, а президентът Кристиан Вулф напомни, че ислямът вече е част от германската действителност, съобщава "Дойче веле".

"Германия се самоунищожава", така е озаглавена книгата на Тило Сарацин, бившия финансов сенатор от Берлин и доскорошен член на борда на Германската федерална банка. Според автора това "самоунищожение" се дължи на исляма и на несекващата имиграция на мюсюлмани. Те имали други ценности и поставяли Бог над правовата държава. Точно поради тази причина Германия щяла да се самоунищожи, ако не се проведе активен обществен дебат по въпроса за имиграцията и интеграцията, пише Сарацин.

Тезите на Сарацин му навлякоха много критика от всички политически лагери. Социологът Михаел Бомес например тълкува исляма по съвсем друг начин. Според него сегашните бурни дискусии показват, че повечето германци не били разбрали едно: Германия отдавна е имиграционна страна, в която живеят хора с най-различни вярвания и възгледи.

"В хода на съвременната международна миграция, световни религии като исляма стигнаха и до Европа. Мюсюлманите и ислямът трябва да се нагодят към това.", казва Михаел Бомес.

"От своя страна европейците трябва да приемат, че техните исторически установени компромиси - между политика, право и религия - трябва да претърпят корекции, защото сега сред тях е и ислямът."

Много германци са обезпокоени, защото смятат, че ислямът нарушава обичайния им начин на живот. Специално забрадката и бурката, в които те виждат символ за експлоатацията на жената, са трудно поносима гледка за тях.

Тези настроения намират отражение в едно актуално допитване на Фондация Фридрих Еберт. То регистрира значително покачване на антиислямските настроения - от 34% на повече от 50% от населението. Специалистът по исляма Навид Кермани обяснява факта с това, че германците се чувстват застрашени в идентичността си.

"Идентичността се формира чрез разграничаване от другите. А в случая ислямът е най-близкото, което предполага подобно дистанциране.", убеден е Навид Кермани.

"Този процес сам по себе си е нещо съвсем естествено, но той съдържа експлозивен потенциал. Защото когато другият бъде възприет като чужда идентичност, той много бързо се превръща във враг."

По мнение на политолога Клаус Легеви дебатът върху исляма се води твърде повърхностно. Повечето хора почти не различавали отделните течения в него. Освен това не отчитали различията между умерените и радикалните мюсюлмани: "Мисля, че европейците развиват една все по-схематична представа за исляма. Удивително е, че европейците, които пътуват толкова много, които познават толкова най-различни култури, разсъждават така недиференцирано, когато става дума за исляма."

Впрочем целият този дебат за исляма не идва от небитието. Той се базира върху факта, че религията изживява възраждане и в Близкия, и Средния Изток. До 80-те години много ислямски страни се управляваха от светски режими, но напоследък на власт идват все повече религиозно мотивирани политици. Това обстоятелство не остава незабелязано и в Германия.

"Междувременно политическите и социалните проблеми в Близкия Изток все повече биват артикулирани като религиозни проблеми.", смята специалистът по исляма Навид Кермани.

"Вземете например близкоизточния конфликт, един по същество териториален конфликт, в който до преди няколко години религията не играеше почти никаква роля. Доскоро всички съпротивителни движения бяха секуларни, националистически движения. Но ето, че сега те също започват да придобиват религиозна окраска.", категоричен е Навид Кермани.