Положителният вот на ирландците на референдума за Лисабонския договор не е плод на голямата им "любов" към Европа, а по-скоро резултат на тънки икономически сметки.

Това коментира радио "Дойче веле".

Икономическата криза дойде в подходящия момент, поне от европейска гледна точка. Без кризата, която направи на пух и прах ирландското икономическо чудо, гражданите на Ирландия може би нямаше да променят мнението си за Лисабонския договор. Но страхът, че Европа може да обърне гръб на страната им направи от предишното "не" "да". Тоест не става дума за убеждение или евроеуфория, а по-скоро за надеждата, че Европа ще измъкне Ирландия от икономическите дълбини.

ЕС - на предела на възможностите си?

В действителност днес Ирландия би обявила банкрут като Исландия, ако Европа не беше действала солидарно и не беше отпуснала огромни кредити. Ирландците не се интересуваха толкова от съдържанието на Лисабонския договор. За тях по-важни са работните места, минималните трудови възнаграждения и съдбата на недолюбваното правителство на Брайън Кауън. Тези теми изобщо не се споменават в Лисабонския договор.

За министър-председателя Кауън, който умело успя да приобщи почти всички партии за каузата на новия Европейския договор, настъпват сурови времена. Той трябва да озапти галопиращата държавна задлъжнялост и да създаде нови работни места. Сега той трябва да се доказва, а това начинание ще бъде трудно.

Вероятно на останалите европейски правителства им падна камък от сърцето, че договорът все още живее, но продължилата десет години процедура за създаването на нов Европейски договор показа еднозначно, че ЕС е на предела на възможностите си. Лисабонският договор е последният, около който с мъка се обединиха 27-те страни членки на съюза. Съмнително е дали някога ще има нов договор, около който ще трябва да се обединяват усилията на още повече страни-членки след евентуално ново разширяване на ЕС. Балканските страни-кандидатки за членство в ЕС могат да отдъхнат. На основата на Лисабонския договор те могат да получат пълноправно членство в следващите години. Но най-късно с визирания прием на Турция в ЕС, на дневен ред ще дойде следващата реформа.

Последното препятствие пред Лисабонския договор

Това е подписът на чешкия президент Вацлав Клаус, който се назлъндисва докато не излезе решението на чешкия конституционен съд. От политическа и морална гледна точка, би било безотговорно една личност като Вацлав Клаус де се противопостави на волята на Европа, още повече че всички парламенти, също и чешкият, одобриха новия договор.

Консерваторите във Великобритания може да ни изненадат, ако спечелят изборите през пролетта на идната година. Те предвиждат референдум и във Великобритания за одобряването на договора от Лисабон. Но тук явно става въпрос повече за предизборни сблъсъци, отколкото за сериозни политически намерения. Още повече, че подобно на Ирландия и  Великобритания също не може да си позволи да се противопостави на цяла Европа.