Украинският президент Володимир Зеленски отрече, че Украйна ще се съгласи с неясните условия на едностранното предложение от руския президент Владимир Путин за прекратяване на огъня по случай Деня на победата между 8 и 11 май.
Зеленски определи искането като театър, който не изглежда сериозен и е предназначен да създаде усещане за комфорт и безопасност за участниците в честването на Деня на победата в Русия.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Зеленски отново изрази готовността на Украйна да удължи краткосрочното прекратяване на огъня до 30 дни и заяви, че ефективното прекратяване на огъня изисква механизми за мониторинг. Началникът на Украинския център за противодействие на дезинформацията, лейтенант Андрей Коваленко, заяви, че по-кратките прекратявания на огъня с неясни условия дават възможност на руските сили да се възползват от тактическите паузи, за да се подготвят по-добре за бъдеща лятна офанзива в Украйна.
Решението на Путин е умишлен опит да се проектира усещане за власт и контрол в Русия както пред вътрешната, така и пред международната публика. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че целта е да се "тества" готовността на Украйна да поеме по пътищата към устойчив мир.
Украйна и Съединените щати вече са предлагали на Русия 30-дневно общо прекратяване на огъня, но руските власти продължават да игнорират предложенията или направо ги отхвърлят.
Администрацията на Тръмп изглежда е финализирала първата си продажба на военно оборудване на Украйна. Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на САЩ (DSCA) обяви на 2 май, че Държавният департамент на САЩ е одобрил и е уведомил Конгреса на САЩ за евентуална продажба на стойност около 310,5 милиона долара.
DSCA съобщи, че продажбата ще включва модификации и подобрения на самолети; обучение на персонала, свързано с експлоатация, поддръжка и поддръжка; резервни части, консумативи и аксесоари; поддръжка на ремонт и връщане; наземно оборудване; доставка и поддръжка на класифициран и некласифициран софтуер; класифицирани и некласифицирани публикации и технически документи; проучвания и проучвания; и инженерни, технически и логистични услуги за поддръжка от правителството на САЩ и изпълнители.
Украинските сили свалиха руски самолет с неподвижно крило с ракета земя-въздух (ЗРК), прикрепена към военноморски дрон, за първи път на 3 май.
Украинските сили извършиха въздушен дрон, военноморски дрон и ракетен удар срещу Новоросийск, Краснодарски край и околните райони на 3 май.
Главното управление на военното разузнаване на Украйна (ГУР) потвърди, че украинските сили са използвали ЗРК, изстреляна от военноморски дрон "Магура", за да свалят руски изтребител Су-30 над Черно море близо до Новоросийск.
Украинските сили са използвали ракети, прикрепени към военноморски дрон "Магура", за да свалят руски хеликоптер Ми-8 през декември 2024 г., но това е първият път, когато украинските сили са свалили самолет, използвайки тази тактика.
Руски блогъри реагираха на удара от 3 май, твърдейки, че Русия изостава от Украйна в разработването на военноморски дронове и се оплакаха, че Русия е губила самолети над Черно море от украински дронове.
Блогърите твърдяха, че руските сили разполагат със средствата за борба с украинските военноморски дронове и за защита на руските самолети от ракетни удари, но руското ръководство не желае да даде приоритет на развитието и иновациите в руските дронове. Блогърите призоваха руските брегови отбранителни части и операторите на дронове в Черно море да интегрират поуките, извлечени от руските пехотни боеве в Украйна, за да интегрират дронове с изглед от първо лице (FPV) с въздушното разузнаване.
Висши служители на Кремъл продължават да създават информационни условия, които биха могли да подкрепят военни операции срещу Литва (и други държави от НАТО), като разпространяват наративи, които отричат суверенитета на Литва и други бивши съветски републики. Независимите руски медии "Медуза" и "Агентство" съобщиха на 2 май, че руският външен министър Сергей Лавров е автор на предговора на нова книга, озаглавена "История на Литва", която издателският отдел "Външни отношения" на Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО) публикува през март 2025 г.
В предговора се твърди, че националните политики на балтийските страни, включително съвременна Литва, използват "фалшифицирани" исторически наративи, за да "стимулират" русофобски настроения.
Лавров твърди, че книгата се стреми да анализира развитието на "земите, които са били свързани с Литва в различни периоди". Литовският външен министър Кястутис Будрис заяви, че книгата е инструмент на руска пропаганда, предназначен да предостави на Кремъл научна литература в подкрепа на отричането на държавността и историята на съседните страни, отделени от тази на Русия.
Представители на Кремъл, включително руският президент Владимир Путин, напоследък засилиха заплахите си срещу Европа - особено балтийските държави - поради предполагаемата "русофобия" на Европа.
Служители в Кремъл също така посочиха, че Русия гледа на независимите държави, които някога са били част от Руската империя и Съветския съюз, като на част от съвременна Русия.
USD
CHF
EUR
GBP
