Руското Министерство на отбраната (МО) продължава с твърденията, че руската победа в Украйна е неизбежна.
Според твърденията, руските сили са завзели най-малко 4714 квадратни километра в театъра на военните действия между 1 януари и 25 септември 2025 г.: 205 квадратни километра в Луганска област; 3308 квадратни километра в Донецка област; 261 квадратни километра в Запорожка област; 175 квадратни километра в Днепропетровска област; 542 квадратни километра в Харковска област; и 223 квадратни километра в Сумска област.
Институтът за изследване на войната (ISW) е има данни, които показват, че руските сили са завзели само 3434 квадратни километра от 1 януари насам: 151 квадратни километра в Луганска област; 2481 квадратни километра в Донецка област; 248 квадратни километра в Запорожка област; 96 квадратни километра в Днепропетровска област; 255 квадратни километра в Харковска област; и 210 квадратни километра в Сумска област. ISW оценява, че руското Министерство на отбраната завишава заявените си аванси с 36% в Луганска област; 33% в Донецка област; пет% в Запорожка област; 83% в Днепропетровска област; 112% в Харковска област; и шест% в Сумска област.
Руските сили се подготвят за настъпателни операции в няколко сектора на фронтовата линия, но не разполагат със силите и средствата, необходими за едновременното поддържане на тези операции.
Украинският военен наблюдател Константин Машовец съобщи на 24 септември, че руското военно командване пренарежда силите си, за да проведе няколко операции на оперативно ниво по фронтовата линия, включително настъпателни операции в посоките Купянск, Лиман, Константиновка, Покровск и Запорожие, като част от по-широкия стратегически план на Русия за 2025 г.
Руски представители частно признаха, че Русия е отговорна за нахлуването на три изтребителя МиГ-31 в естонското въздушно пространство на 19 септември.
Неназовани представители заявиха пред Bloomberg в статия, публикувана на 24 септември, че руски, британски, френски и германски пратеници са се срещнали в Москва, за да обсъдят опасенията относно нахлуването на три руски изтребителя МиГ-31 в естонското въздушно пространство на 19 септември.
Представителите на властите са заключили, че руските командири умишлено са наредили на самолетите да влязат в естонското въздушно пространство.
Руски дипломат е казал на европейските дипломати, че нахлуванията - вероятно отнасящи се до нахлуването в Естония, както и до няколко други скорошни руски нарушения на въздушното пространство на държавите от НАТО - са били отговор на украинските удари срещу окупирания Крим.
Bloomberg отбеляза, че руският представител е заявил, че подкрепата на НАТО е позволила украинските удари и Русия се смята за вече въвлечена в конфронтация, включително срещу европейски държави. Русия публично отрече участието си в нахлуването в Естония, твърдейки, че трите руски самолета са изпълнявали "планиран полет" от летище в Карелия.
ISW продължава да оценява, че Русия умишлено преценява възможностите и реакциите на НАТО на различни въздушни нахлувания.
Полските гранични служители съобщиха на 19 септември, че два руски изтребителя са извършили нисковисочинно прелитане над полската платформа за добив на нефт и газ Lotos Petrobaltic в изключителната икономическа зона на Полша в Балтийско море, нарушавайки зоната за безопасност на платформата.
Датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви на 25 септември, че неидентифицирани дронове са прелетяли над най-малко четири летища в Дания в нощта на 23 срещу 24 септември и че почти едновременното разполагане на дронове на множество места показва, че "професионален участник" е участвал в "систематична операция" и "хибридна атака".
Латвийският външен министър Байба Браже съобщи пред Ройтерс на 25 септември, че Дания е уведомила съюзниците от НАТО, че неопределени "държавни участници" са извършили нахлуването на дронове над Дания през нощта на 24 срещу 25 септември, въпреки че неопределени други датски служители казаха пред Ройтерс, че участникът зад инцидентите е неясен.
Към момента на публикуване на тази статия датски и европейски официални лица не са обвинили директно Русия в нарушаване на датското въздушно пространство, както направиха полски и румънски официални лица, след като руски дронове нарушиха полското въздушно пространство в нощта на 9 срещу 10 септември и румънското въздушно пространство на 13 септември.
Северноамериканското командване на аерокосмическата отбрана (NORAD) съобщи на 25 септември, че NORAD е открил и проследил два руски бомбардировача Ту-95 и два изтребителя Су-35, действащи в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на Аляска на 24 септември.
Руските власти продължиха опитите си да убедят администрацията на Тръмп да позволи на Русия да продължи войната си срещу Украйна безпрепятствено след коментарите на президента на САЩ Доналд Тръмп от 23 септември, в които се подчерта, че Украйна има способността да си върне цялата територия.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна с руския външен министър Сергей Лавров на 24 септември, по време на която Рубио повтори призива на Тръмп към Кремъл да предприеме смислени стъпки към трайно разрешаване на войната в Украйна.
Лавров заяви, че той и Рубио са "разменили мнения" относно разрешаването на войната и твърди, че Русия е готова да се координира със Съединените щати, за да се справи с "основните причини" за войната.
Кремъл многократно е определял "основните причини" като разширяването на НАТО на изток и предполагаемата дискриминация на рускоезичните от страна на Украйна.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев използва своя англоезичен акаунт в X (бивш Twitter) на 25 септември, за да твърди, че Русия може да използва оръжия, от които "бомбено убежище няма да предпази", и заплаши американците да "имат това предвид".
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 25 септември, че Русия приема, че Тръмп "поддържа политическата воля" за разрешаване на войната и че Русия остава отворена за участие в мирни преговори.
Съобщава се, че Кремъл планира да отдели по-малко за национални разходи за отбрана през 2026 г., отколкото през 2025 г., но увеличава някои данъци, за да финансира "отбрана и сигурност".
На 24 септември Ройтерс съобщи, че е прегледала документи от руското Министерство на финансите, в които се посочва, че Русия планира да отпусне 12,6 трилиона рубли (около 150 милиарда долара) за разходи за "Национална отбрана" през 2026 г. - в сравнение с 13,5 трилиона (около 160 милиарда долара) през 2025 г.
Руското Министерство на финансите заяви на 24 септември, че ключовите приоритети в проектобюджета за 2026-2028 г. включват изпълнението на социалните задължения към гражданите, подкрепата за нуждите на Русия в областта на отбраната и сигурността и социалната подкрепа за семействата на руски войници, воюващи в Украйна.
Министерството на финансите заяви, че бюджетът отпуска средства, за да се гарантира, че Русия може да въоръжи армията, да плаща на военнослужещите и техните семейства и да модернизира отбранително-индустриалната база, включително чрез отпускането на 87,9 милиарда рубли (около 1 милиард долара) за проекта за безпилотни летателни системи за период от три години.
Министерството на финансите обяви също така увеличение на данъка върху добавената стойност (ДДС) от 20% на 22%, считано от януари 2026 г., и намаляване на годишния праг на приходите за предприятията, които трябва да плащат ДДС, от 60 милиона рубли (около 714 хиляди долара) на 10 милиона рубли (около 119 хиляди долара). Министерството на финансите отбеляза, че промените в ДДС са предназначени предимно за финансиране на отбраната и сигурността. Ройтерс съобщи, че непубликувани документи от руското Министерство на финансите изчисляват, че увеличението на ДДС ще генерира около 1,2 трилиона рубли (около 14,2 милиарда долара) допълнителни приходи през 2026 г.
Руският министър на финансите Антон Силуанов заяви на 18 септември, че руските власти очакват делът на приходите на Русия от продажби на петрол и газ, финансиращи руския федерален бюджет, да бъде около 20 до 22% през 2026 г., което е намаление спрямо около 50% преди това.
Кремъл вероятно търси други източници на приходи, тъй като приходите от петрол и газ, на които Русия разчита, за да финансира войната си в Украйна, намаляват предвид предстоящите западни санкции и украинските удари срещу руската петролна инфраструктура.
Русия продължава да страда от недостиг на бензин след многократните украински удари по руски петролни рафинерии. Служители на Кремъл обаче се опитват да омаловажат недостига на бензин пред вътрешната аудитория в резултат на намаленото производство в рафинериите.
posredstven
на 26.09.2025 в 08:05:29 #1От години не бях поглеждал тук. Изглежда сте се превърнали в руска информационна агенция. Всичките ви новини са за Русия. Но напразни са напъните ви - Русия се възражда , а Европа отива на м* си у п** А и спонсорът ви изглежда , че ще влезе в затвора. Голяма ви е трагедията ...