Руските сили отчитат по-нисък процент жертви на завзет квадратен километър. Украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирски съобщи на 9 септември, че руските сили са понесли 299 210 жертви от януари 2025 г. насам.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
ISW оценява, че руските сили са превзели общо 1 910,39 квадратни километра територия в Украйна през май, юни, юли и август 2025 г., а ежедневните доклади на украинския Генерален щаб за руските жертви показват, че руските сили са понесли 130 160 жертви през същия период от време, средно 68 жертви на завзет квадратен километър между май и август 2025 г.
ISW оценява, че руските сили са завзели 499,28 квадратни километра през май 2025 г.; 465,8 квадратни километра през юни 2025 г.; 445,88 квадратни километра през юли 2025 г.; и 499,43 през август 2025 г. Данните на украинския Генерален щаб показват, че руските сили са понесли 35 370 жертви през май 2025 г.; 32 680 през юни 2025 г.; 33 230 през юли 2025 г.; и 28 880 през август 2025 г.
Това означава, че руските сили са имали средно около 70 жертви на квадратен километър през май 2025 г.; 70 жертви на квадратен километър през юни 2025 г.; 75 жертви на квадратен километър през юли 2025 г.; и 68 жертви на квадратен километър през август 2025 г.
Процентът на руските жертви на спечелен квадратен километър е намалял значително през последните четири месеца в сравнение с периода от януари до април 2025 г., когато руските сили са губили 99 жертви на квадратен километър.
Руското настъпление започна да се забавя през първите четири месеца на 2025 г., тъй като руските жертви останаха постоянни, което доведе до по-висок процент на руски жертви между януари и април 2025 г. Руските сили понесоха средно по 99 жертви на квадратен километър през януари, февруари, март и април 2025 г.
Руското настъпление се увеличи значително през март 2025 г., което съвпадна с временното прекратяване на споделянето на разузнавателна информация от САЩ с Украйна, въпреки че руските настъпления средно намаляха между януари, февруари и април 2025 г. Руските успехи също се забавиха, тъй като руските сили се сблъскаха с по-добре защитени украински позиции в и около по-големи градове като Купянск, Часив Яр, Торецк и Покровск през пролетта на 2025 г.
Последните руски проучвания показват, че подкрепата за войната сред руското население остава висока въпреки нарастващите жертви и сравнително бавния напредък на бойното поле. Независимата руска социологическа организация "Левада Център" съобщи на 9 септември, че проучване от август 2025 г. показва, че 78% от анкетираните подкрепят действията на руската армия в Украйна.
Резултатите от август 2025 г. съвпадат с предишни проучвания на "Левада" между януари и юли 2025 г., показвайки, че подкрепата за войната е останала относително стабилна - между 74 и 80 процента. Проучването от август 2025 г. показа, че 66% от анкетираните смятат, че Русия трябва да премине към мирни преговори сега, докато 27% заявяват, че Русия трябва да продължи да се бори. "Левада" съобщи, че 39% са заявили, че смятат, че войната ще продължи повече от година (увеличение от седем процента спрямо януари 2025 г.), а 20% са заявили, че смятат, че войната ще приключи след шест месеца до една година (намаление от седем пункта спрямо януари 2025 г.).
"Левада" установи, че 58% от анкетираните заявяват, че войната в Украйна е повлияла по някакъв начин на живота им или на живота на семействата им. Тридесет процента от анкетираните, които са заявили, че войната ги е засегнала, посочват смъртта на любим човек като причина, а 28% посочват участието на роднина или приятел във войната.
22% от анкетираните заявяват, че войната в Украйна е засегнала сериозно живота им, като 31% от тези анкетирани са по-малко заможни, а 26% от тях са от селски райони.
Подкрепата за войната е останала стабилна и висока, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп встъпи в длъжност през януари 2025 г. и започна усилия за прекратяване на войната.
Мнозинството от руснаците подкрепят мирните преговори, но са все по-скептични, че войната действително ще приключи в близко бъдеще. Фактът, че мнозинството от анкетираните руснаци заявяват, че войната е засегнала живота им, но продължават да подкрепят военните усилия, като цяло предполага, че високите жертви, които руските сили понасят на бойното поле, не влияят на руското обществено мнение.
Кремъл положи големи усилия, за да изолира руското население, особено тези в по-гъсто населените и по-богати райони като Москва и Санкт Петербург, от това да почувства последиците от войната от първа ръка.
Украйна продължава да нанася удари по руска енергийна инфраструктура. Командирът на украинските сили за безпилотни системи (УСБ) майор Роберт "Магяр" Бровди съобщи, че УСБ са ударили и сериозно повредили нефтопроводната станция "Второво" на Транснефт в Пенкино, Владимирска област, на 7 септември.
Бровди съобщи, че станцията "Второво" е изпомпвала дизелово гориво към нефтопровода "Московски пръстен". Украински разузнавателен канал с отворен код в Telegram съобщи, че сателитни изображения, събрани на 9 септември, показват повреди на поне два резервоара на помпената станция.
Източници от Главното управление на военното разузнаване (ГУР) на Украйна съобщиха на украински медии, че поне четири експлозии в Железнодорожния район на град Пенза в нощта на 8 срещу 9 септември са повредили и са спрели работата на две тръби от неуточнен главен нефтопровод с капацитет от два милиона барела на ден.
Длъжностни лица от Руската Държавна дума участват в организирани от Кремъл заплахи срещу Финландия. Председателят на Комисията по отбрана на руската Държавна дума Андрей Картаполов заяви на 9 септември, че Финландия се превръща в "истински огнище на фашизъм по-бързо от Украйна" и че "нищо не може да се изключи", потенциално намеквайки за руски военни действия.
Картаполов твърди, че "некомпетентните" политики на настоящите финландски власти могат да доведат до "някои трагични последици" и че Русия "знае как да защити своите интереси" и "е готова за всеки сценарий". Първият заместник-председател на Комисията по международни отношения на Думата Алексей Чепа заяви по подобен начин на 8 септември, че финландските власти са отговорни за "огнището на напрежение" на руско-финландската граница.
Чепа твърди, че Финландия, която се присъедини към НАТО през 2023 г. поради руската инвазия в Украйна, ще разположи оръжия срещу Русия, което ще "изложи Финландия на опасност".
Русия "естествено няма да игнорира това и ще отговори" на всякакви подобни действия на НАТО. Някои европейски държави се противопоставят на членството на Финландия в НАТО, защото "разбират", че това би представлявало заплаха за сигурността на Русия, което според Чепа е една от "основните причини" за войната на Русия срещу Украйна.
Заплахите на Картаполов и Чепа следват заплахите на председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев от 8 септември срещу Финландия, в които е използван език, директно отразяващ фалшивите оправдания на Кремъл за нахлуването му в Украйна.
Руските сили извършиха удар срещу мобилен пункт за разпределение на пенсии в Донецка област, при който бяха убити и ранени десетки предимно възрастни цивилни. Украински служители, включително украинският президент Володимир Зеленски, съобщиха на 9 септември, че руските сили са изстреляли управлявана планировачна бомба срещу Ярова, Донецка област, докато местни служители на властта са разпределяли пенсии на цивилни.
Украинските служители съобщиха, че руският удар е убил 24 цивилни и е ранил 19 други. Ударът много вероятно представлява грубо нарушение на международноправния принцип за разграничаване, който изисква от страните винаги да правят разлика между бойци и цивилни.
USD
CHF
EUR
GBP
