През юни 1941 г., в разгара на Втората световна война, германският химически гигант ИГ "Фарбен" открива фабрика за производство на синтетичен каучук, който е жизненоважен материал за военни цели, в концлагера Моновиц, който е филиал на Аушвиц, пишат израелски медии.

Работната ръка е била съставена от хиляди концлагеристи, повечето от които евреи, които са страдали от глад и студ и са умирали от суровите условия на труд. След войната двама висши ръководители на германския химически гигант са съдени за престъпления срещу човечеството.

На пръв поглед това може да изглежда като още една история за една от многото германски компании, които забогатяха по време на войната, докато експлоатираха еврейски затворници. Но в историята на ИГ "Фарбен", която беше смазката на плановете на Хитлер за въоръжаване, се крие история за бизнес връзките между нацистка Германия и американски компании.

Надан Фелдман, който пише докторат в Еврейския университет в Йерусалим, казва, че ИГ "Фарбен" е получила част от експертизата си благодарение на споразуменията за споделяне на технологии с американския химически гигант DuPont, чието седалище е в щата Делауер.

"Някои от споразуменията, подписани от двете компании, дадоха на ИГ "Фарбен" критични познания за военната продукция, позволявайки на нацистка Германия да започне войната", пояснява Фелдман.

През последните години Фелдман се е заровил в американски и германски архиви, търсейки финансови отчети, нормативни документи и кореспонденция, които хвърлят светлина върху ролята на DuPont, която тогава е собственост на едно от най-богатите американски семейства, за снабдяването на нацистка Германия. И Фелдман прокарва тревожна теза - че освен бизнес интересите, връзката между компаниите е била идеологическа.

DuPont е само една от около 150 американски компании с бизнес връзки с нацистка Германия. Фелдман казва, че връзките "са били прокарвани необезпокоявано и дори с мълчаливата подкрепа на американската администрация, въпреки нарастващата заплаха от режима на Хитлер за благоденствието на Европа и Запада".

Такива връзки включват огромни заеми, големи инвестиции, картелни споразумения, изграждане на заводи в Германия като част от превъоръжаването на Третия райх и доставката на огромни количества военни материали.

Сред американските корпорации с връзки с нацистка Германия са Standard Oil на Джон Рокфелер, която е снабдявала Германия с гориво, което тя е нямала, General Motors и IBM. Те включват още ITT, която е осигурявала комуникационно и компютърно оборудване, "Форд", която е доставяла превозни средства, и Union Banking, която е предоставяла огромни заеми за закупуване на оборудване.

Фелдман пише, че американци са помогнали за финансирането на политическата кариера на Хитлер: "Съюзът между американския капитализъм и нацистка Германия помогна на Хитлер да осъществи безпрецедентна по онова време програма за въоръжение и да започне световната война, в която се състоя Холокостът".