В часовете преди израелските военни самолети да извършат атаката срещу Иран рано тази сутрин, което породи нови опасения от пълномащабна война в региона, президентът на САЩ Доналд Тръмп ясно заяви, че това е резултат, който се надява да бъде избегнат, пише Си Ен Ен.
"Не искам да го правят, защото това би провалило всичко", отбеляза той, имайки предвид дипломатическите усилия на страната му за ограничаване на ядрените амбиции на Техеран.
Фактът, че Израел все пак се намеси - без никакво участие на САЩ и против публично заявеното желание на президента - тласка Тръмп към едно от най-големите изпитания в младото му президентство.
По думи на самия Тръмп ударите рискуват да провалят опитите му за дипломация с Техеран в момент, когато неговият най-високопоставен пратеник се готвеше да замине за Оман за пореден кръг от преговори този уикенд.
Това хвърля сянка върху вече обтегнатите му отношения с израелския премиер Бенямин Нетаняху, с когото той е в остро противоречие от месеци и когото наскоро призова да се въздържа от удар.
Ситуацията му представя още един глобален конфликт без лесно решение - този път с десетки хиляди американски войници, потенциално попаднали под кръстосан огън в региона.
Сега Тръмп ще се окаже приклещен между конкуриращи се течения в собствената си партия. Много републиканци вчера бързо предложиха подкрепата си за Израел, включително сенатор Линдзи Греъм - дългогодишен "ястреб" на Иран - който написа в социалната мрежа X: "Играта започна".
И все пак Тръмп никога не е възприемал напълно този натиск във външната политика на партията си, особено през втория си мандат. Администрацията му е пълна с длъжностни лица, започвайки с вицепрезидента му, които са дълбоко скептични към военното участие на САЩ в чужбина, без да са заложени изрични американски интереси.
Тръмп не даде никакви сигнали непосредствено след атаките, че е готов да използва американски военни средства, за да помогне за защитата на Израел от очакваното иранско отмъщение, както направи неговият предшественик Джо Байдън, когато Израел и Иран си размениха огън миналата година.
Без американска помощ, израелската противовъздушна отбрана може да не е в състояние да издържи на голяма иранска атака.
Фокусът на публичните послания на американската администрация вместо това беше върху защитата на американския персонал в Близкия изток и предупреждението към Иран да не въвлича САЩ в конфликта.
Въпреки цялата сложна динамика, която Тръмп трябваше да разбере, атаката едва ли е изненада за президента и неговия екип.
Президентът и неговите помощници са били наясно, че ударите вероятно ще бъдат нанесени скоро, въпреки многократните опити на Тръмп да призове Нетаняху да се въздържа от подобен ход.
След атаката държавният секретар Марко Рубио се опита да дистанцира САЩ от всякаква роля в атаката.
"Тази вечер Израел предприе едностранни действия срещу Иран. Ние не участваме в удари срещу Иран и нашият основен приоритет е защитата на американските сили в региона", подчерта той.
"Израел ни уведоми, че смята, че това действие е необходимо за неговата самозащита. Президентът Тръмп и администрацията предприеха всички необходими стъпки за защита на нашите сили и поддържат тесен контакт с нашите регионални партньори", продължи Рубио. "Нека бъда ясен: Иран не трябва да атакува интересите или персонала на САЩ".
Лишено дори от шаблонен език, предлагащ подкрепа за Израел и неговата отбрана, изявлението ясно заявява: това ще бъде конфликт на Израел, а не на Тръмп.
bozia-ivanov
на 13.06.2025 в 11:28:38 #1Поредната абсолютна лъжа,защото терористичен Израел и пиндосията са едно и също нещо,колкото и да се мъчат да го прикрият.И това има своите корени още от началото на 20 век,когато е поставено началото на световната ционистка организация,с нейния проект”Велик Израел”. В ХХ веке в Англии, а также в других странах Британского содружества продолжало выходить большое количество книг по теме британского израэлизма. Особенно плодовитым по этой части был Александр Джеймс Феррис (Alexander James Ferris). Един от многото трудове е :Почему британцы — это Израиль: девять убедительных фактов, доказывающих, что англосаксы представляют Дом Израиля из Священного Писания (Why the British are Israel: nine conclusive facts proving that the Anglo-Saxons represent the House of Israel of scripture,1934); Он всячески превозносит королевскую семью Британии как наследницу царя Давида. Он говорит о израильских корнях британцев, что делает их «богоизбранным народом». Он, наконец, приходит к выводу, что «богоизбранные» обитают не только на островах Туманного Альбиона. Они есть и в других странах Британского Содружества. А особенно много их стало в Новом свете. Примерно 400 лет назад 30 тыс. харизматических пуритан поселились в Новой Англии с целью создать теократическое общество. Пуритане, баптисты, методисты и другие религиозно заряженные британские колонисты нещадно убивали местных жителей — индейцев. Активная колонизация Нового света британцами продолжалась более двух веков. Были, конечно, колонисты не только с островов Туманного Альбиона, но также из континентальной Европы — Франции, Голландии, Швейцарии, Германии, Бельгии и др. Но все-таки костяк американского государства составили харизматические выходцы из Британии (Англии, Уэльса, Шотландии, Ирландии). Именно их протестантизм с привкусом британского израэлизма стал доминирующей идеологией в Новом свете. Без учета этой идейно-религиозной основы Америки трудно понять внешнюю политику США Нового и особенно Новейшего времени. И понять ту незримую общность США и Британии, которая образует единый англосаксонский мир, стремящийся подчинить себе остальное человечество. А в статията долу са дадени детайли по казаното. https://ruskline.ru/opp/2024/12/10/anglosaksonskii_mir_pretenduet_na_rol_bolshogo_izrailya