Решението на Путин за изтегляне от Сирия е послание не толкова към сирийския президент Башар ал Асад, колкото към Иран. Това коментира арабистът Владимир Чуков пред БНР.

"В последните месеци много силно се видя дисхармонията в коалицията, която води Русия. Иран плаща голямата сметка. Иранците всъщност бяха тези, които поканиха Русия", изтъкна той.

По думите му, разходите за руските ракети, поддържането на руския личен състав и горивото за руските самолети са плащани основно от Техеран.

През миналата година Русия и САЩ са достигнали до споразумение за преразпределение на зоните на влияние, в което границата минава по поречието на река Ефрат. Дамаск и Техеран обаче са започнали да оспорват лидерството на Русия в региона, обясни Чуков.

"Западни анализатори казаха, че прототипът на визията на Москва спрямо Сирия, след като тя е инвестирала толкова много усилия, след като тя реално спаси режима, който беше на път да падне, е по-скоро една Чеченска република, а Башар Асад го описаха като Рамадан Кадиров. Тоест, когато му дойде времето, той просто трябва да се оттегли. Това беше циментирано с резолюция 2254 със активното участие на Москва. Ето тук двата партньора казаха, че не желаят да се съобразяват с подобен вид резолюция", коментира още той. 

В Сирия, с това оттегляне, Москва се опитва да играе ролята на миротворец, на сила, която търси консенсус, която се опитва да бъде конструктивна, въпреки всички обвинения, че играе деструктивна роля, категоричен е Чуков и твърди, че Москва се опитва да покаже на САЩ, че спазва поетите ангажименти. 

Техеран и Дамаск искали решението за Сирия да бъде възможно най-близо до формулата отпреди 2011 г., а с изтеглянето си Русия показва, че е готова да иска реално постижимото – федерална Сирия, което е близко до становището на Вашингтон, изтъква още анализаторът.

Според него това била индиректна подкрепа за кюрдите, за кюрдската кауза, в ущърб на Анкара. Този ход бил наистина добре премерен, като въпросът бил дали той ще бъде добре оценен от останалите.