За последните 30 години в Италия са отбелязани близо 1000 случая на отвличане.

В резултат на специален закон за принудително блокиране на банковите сметки и имуществото на семействата на жертвите, случаите намаляват.

Това пише в коментарна статия за отвличанията електронното издание на радио Дойче веле.

Юлий Цезар е първата жертвана отвличания на Апенините. Той е бил заложник на пирати и за освобождаването си е трябвало да плати огромна компенсация. В последствие императорът на римската империя преследва и залавя похитителите си и ги наказва сурово, разпъвайки на кръст всички до един.

От тогава насам отвличането на хора за откуп става в Италия истинска индустрия.

Феноменът бележи кулминация през седемдесетте години, когато италианските хроники се пълнят с покъртителните истории на стотици отвлечени, от които 82 приключили трагично.

През 79-та година е отбелязан и рекордът на малкия Джовани Фурчи, за когото родителите плащат откуп след седем години отвличане.
Животът му след това преминава в лечение от травмата. Все пак неговата съдба е по-щастлива от тази на други три деца, които са убити.

Полицията не винаги може да помогне.
След тези случаи италианското правителство въвежда специален закон, който драстично намали броя на отвличанията.

Независимо от желанието на семействата на похитените, италианските власти блокират незабавно всичките им банкови сметки, имуществени и финансови операции, с което правят изплащането на откуп невъзможно.

С този инструмент Рим успя да се справи с феномена отвличане.

Отвличането на човек се счита в Италия за едно от най-тежките престъпления и се наказва със затвор между 25 и 30 години.