В допълнение към коварството на Кремъл, нахлуването в Украйна потвърди още едно руско правило: хаосът цари навсякъде. Военното, политическото и пропагандното планиране на войната беше напълно зле замислено, противоречиво и понякога просто глупаво, пише руското опозиционно издание "Проект медия", което е обявено за "нежелано" от руските власти.

"Сигурен съм, че отдадените на родината си войници и офицери от въоръжените сили ще изпълнят професионално и смело своя дълг. Не се съмнявам, че всички нива на управление, специалистите, отговорни за стабилността на нашата икономика, финансовата система, социалната сфера, ръководителите на нашите компании и целия руски бизнес ще действат координирано и ефективно. [...] А това означава, че взетите решения ще бъдат изпълнени, поставените цели ще бъдат постигнати, сигурността на нашата Родина ще бъде надеждно гарантирана," с тези думи Владимир Путин завърши речта си за началото на войната срещу Украйна. Президентът е заснет от дългогодишния му личен фотограф Иля Филатов.

Веднага след тези снимки и началото на войната операторът напуска. "Достигнах тавана в професията си", каза самият Филатов пред "Проект". "Освен това, уморих се да седя под карантина в продължение на много месеци." Негови познати потвърждават, че работата с президента изисква постоянна изолация, поради което мнозина започват да злоупотребяват с алкохол. Вярно е, както казва колегата на Филатов, уволнението му съвпадна толкова странно с началото на войната, че Кремъл веднага прошушнаха за уж небрежно изявление на оператора за събитията в Украйна.

В този момент много служители бяха толкова шокирани от нападението срещу съседна държава, че приписваха всякакви оставки на недоволство от руската агресия.

Имаше ли план?

Съгласуваността, за която Путин говори в предвоенното си обръщение, не проработи веднага. Повечето представители на правителството и Кремъл не знаеха нищо за плановете на президента да започне пълноценна военна операция и дори високопоставени служители нямаха време да изготвят план за действие - например в икономиката или пропагандата. Освен това мнозина бяха поразени от самата идея за война със съседната държава. Тогава един от високопоставените събеседници на "Проект" в правителството, на въпроса какво мисли за войната, можеше само да изсъска: "Майната му".

Тези депутати от Държавната дума, които в началото на годината, по указание на ръководството, подписаха призив до Путин с искане за признаване на независимостта на Луганската и Донецката народни републики (ЛНР и ДНР), се почувстваха особено глупави, не осъзнавайки, че това ще бъде предшественикът на война. Познат на един от парламентаристите си спомня: на 24 февруари депутатът му се обади почти в сълзи - той е бил много притеснен, защото подписът му под искането е използван за започване на военни действия.

Недоволните, разбира се, са били обработени. Няколко дни по-късно събеседникът на "Проект" реши да провери здравословното състояние на депутата и го намери в съвсем различно състояние - той, в духа на наръчниците на Кремъл, говори за необходимостта от обединяване в лицето на западните санкции. След няколко седмици на войната горе-долу същото се случи с високопоставен служител, който едва наскоро описа случващото се с кратка нецензурна дума. Сега той нарече всичко, което се случва, "прозорец на възможности" за Русия.

Дори депутатите, които в началото решиха публично да се противопоставят на войната, замълчаха. В първите дни на военните действия петима парламентаристи осъдиха руската агресия. Но още през април, когато кореспондент на "Проект" се обади на всички "несъгласни" депутати, те отказаха да обсъждат антивоенните си изявления. На въпрос на "Проект" защо "несъгласните" депутати започнаха да мълчат, федерален служител иронично каза: "Няма такива, които са против. Някой просто не е разбрал. И така, всички винаги подкрепяха (войната)." Събеседник, близък до ръководството на "Единна Русия" уточнява: с тези, които се колебаеха, са проведени превантивни разговори.

Тези разговори обаче не помогнаха в друго. По време на военните действия "Проект" разговаря с дузина събеседници - служители и контрагенти на Кремъл - и всички те повтарят, че не разбират какви цели търси Русия в Украйна. И те признаха, че във всичко, свързано с провеждането на т.нар. "специална операция", от пропагандата до изпращането на войски в Украйна, царят хаос и объркване.

Наборници и кучета

Две седмици след атаката срещу Украйна президентът и министърът на отбраната направиха изненадващо откритие. На тях им беше съобщена информацията, с която журналисти и правозащитници разполагат още от първите часове на войната - войници на наборна служба участват в бойните действия. И това е в разрез с дългогодишното решение на ръководството на страната да изпраща в "горещи точки" само войници по договор.

Нито Путин, нито Шойгу очакваха подобен обрат на събитията и разочарованият министър на отбраната смъмри тежко генералите, но, както ще покаже последващата история, това не подобри ситуацията.

Много войници бяха докарани на границата с Украйна в началото на февруари. Делът на наборниците сред тях беше голям - още по-изненадващо, че ръководството на страната не знаеше за тях. Например в една батарея на 252-ри мотострелкови полк от 40 души имаше 26 наборници.

"Започнаха да ги учат как да се бият, те знаеха само да метат и да копаят. На сина ми беше обяснено след три дни как се прибират червата и казаха, че сега е медицински инструктор," разказва майката на един от тях.

В Кантемировската и Таманската дивизии, които чакаха настъпление край Белгород, имаше и наборници. И командването не се замисли не само за това, че те нямат място в горещи точки, но и за начина им на живот. Те бяха изпратени да спят на гара Долбино и без храна, така че военните дори не получиха сухи дажби за петте дни преди военните действия.

На 24 февруари войниците бяха хвърлени в битка, по това време проблемите с храната станаха масови.

"Те са на учения от 13 февруари, до началото на войната храната свърши. Отидоха и поискаха от украинците поне парче хляб. Казаха им: "Вървете по дяволите, руски твари", разказва майката на загинал гвардеец Гулнара Валиева.

"Добре ли Ви хранят? - пита мъжки глас на запис на вероятно прихванати телефонни разговори на руски войници с роднини, публикуван от украинските медии.

Кучето беше заклано и изядено. Нормално.

- Ти каза, че сте яли нутрии.

- (Нутриите) свършиха.

В споменатия 252-ри мотострелкови полк още в първите дни е бомбардирана полевата кухня. "Те оцеляваха като кучета", казва майката на боец ​​от това подразделение. - В началото дори нямаше сухи дажби. Всички имаха измръзвания."

При тези условия военнослужещите прекараха много дни - на руското ръководство отне твърде много време, за да осъзнае грешките и още повече време, за да ги поправи. На 10-ия ден от войната Путин, по време на много странна среща със служители на авиокомпаниите, твърдо заяви: в операцията участват само офицери и войници по договор. "Няма наборни военнослужещи", подчерта той. Четири дни по-късно върховният главнокомандващ внезапно разбра, че все още има наборници и поиска да се намерят виновните. От Министерството на отбраната веднага съобщиха, че уж са констатирали само няколко такива случая, а "почти всички военнослужещи вече са евакуирани".

Това обаче не е вярно. 252-ри полк по това време продължи да участва във военни действия и например на 21 март настъпи към Харков. Едва на 29 март от това поделение са евакуирани двама военнослужещи, като според близките им те не са последните евакуирани военнослужещи дори от тази батарея. Младите хора се извеждаха бавно - заедно с ранените и загиналите, като за централизирана евакуация и дума не можеше да се говори.

Наборниците останаха във флота още по-дълго. Повече от половината от екипажа на крайцера "Москва", който потъна през нощта на 14 април, може да са били наборници.

Обаче наборниците не бяха единственият проблем. Руското ръководство, разчитайки на бърза победа, се погрижи предварително да има кой да контролира новите владения. Така че в Украйна имаше бойци от руската гвардия, свикнали да възстановяват реда във вече окупираните територии, но не и да се бият.

Росгвардейците напредваха в небронирани камиони и носеха със себе си каски и палки, очевидно недостатъчни за борба с украинските войски. Тъжни доказателства започнаха да се появяват много бързо - журналисти от "Медиазона" откриха съобщения за смъртта на поне 78 членове на Националната гвардия.

Как настъпваше Руската гвардия?

"В ранната сутрин на (24 февруари) огромна колона (на Руската гвардия) от специалните части СОБР се движешев посока Киев", описаха началото на войната специалните части от Република Хакасия (в Далечния изток). Колоната вървеше без въздушно прикритие, без тежка техника и вървеше като парад, простиращ се на много километри. В процеса на придвижване техниката започна да се разваля, спираха от време на време. В резултат на това конвоят беше обстрелван като на стрелбище само пет часа след преминаване на границата.

Водачът на кучета от руската гвардия Евгений Дудин беше изпратен да се бие заедно с кучето Нанси. Майка му Гульнара Валиева си спомня, че синът й я успокоил: "Трябваше да отиде по-късно, когато имаше прочистваща операция, а не в битка. Кучето му е обучено да търси експлозиви." Но на четвъртия ден от войната Евгений се озовава близо до Гостомел, където в този момент има тежки битки за летището на самолетостроителната компания "Антонов". Той и кучето бяха убити от едно-единствено парче шрапнел. В същото време много други членове на Националната гвардейска част разбраха, че не искат да продължават по-нататък.

49-та оперативна бригада на Руската гвардия беше докарана в Украйна от Владикавказ (столицата на Северна Осетия). "Казаха ни, че трябва да отидем при освободените хора, че там ни чакат", разказва един от служителите на бригадата. "Отидохме там и се изправихме пред факта, че никой не ни чака. Около пет дни бригадата стоеше близо до Харков, след което около 200 души написаха доклади с молба да ги върнат в Русия.

"Мисля, че отказаха да тръгнат, когато видяха, че ще бъдат откарани с камиони Камаз с платнена каросерия", казва Михаил Беняш, адвокат, защитаващ отказалите се.

Росгвардейците бяха върнати във Владикавказ, заплашвани с военен трибунал и уволнение за неспазване на условията на договора. Но проблемите не уплашиха другите - в края на март правозащитната група "Агора" разполагаше с информация за повече от хиляда военнослужещи и национални гвардейци, които са отказали да воюват.

Не е изненадващо, че настъплението на руската армия се оказа неуспешно и на този фон се засилиха вътрешните конфликти в руския елит. "Това е като във филма "17 мига на пролетта" - Берлин е бомбардиран, а те се карат. Така е и тук ", иронизира събеседникът в ръководството на една от правителствените структури. Тази "разправия" беше особено силна по време на преговорите.

Недопреговаряне

Диалогът с Украйна започна само няколко дни след началото на войната. Преди това Путин разговаря със своите емисари и веднага порази един от тях с лошо познаване на реалността. Президентът спомена батальона "Азов" като националистическа формация, която няма връзка с държавата, спомня си с изненада източникът на "Проект".

Това е грешка - батальонът първоначално е сформиран от доброволци, но сега един от полковете на Националната гвардия на Украйна носи това име. Един от събеседниците каза на президента за това, той не повярва, поиска потвърждение и след като го получи, остана изненадан.

Но най-важното е, че преговорите показаха, че Путин не се интересува особено от тях. Както "Проект" вече съобщи, бизнесменът Роман Абрамович е предложил услугите си на Путин за организиране на диалог с Украйна, президентът се съгласи и го изпрати при заместник-ръководителя на администрацията си Дмитрий Козак, който отговаря за Украйна, за подробности. Но тогава започнаха трудности - преговорите или бяха отменяни, или отлагани.

Когато диалогът започна, президентът отказа постоянен контакт с ръководителя на руската делегация и неговия асистент Владимир Медински, които основно докладваха на Козак и ръководителя на президентската администрация Антон Вайно. Веднъж, заради тази дистанцираност на Путин, Медински много се изнерви.

В края на март той беше инструктиран да направи важно изявление - че Русия уж вижда желание за компромис от украинска страна и прави реципрочни отстъпки, една от които е изтеглянето на войските от Киев. Всъщност лошо планираната офанзива на руската армия беше затънала до този момент във всички посоки и войските решиха да се съсредоточат върху източния театър на военните действия. Изявлението, което Медински в крайна сметка направи, трябваше да оправдае това отстъпление.

Вярно е, че не всички харесаха помирителното изявление на Медински. Ястребите на руската агресия веднага решиха да се покажат. Лидерът на Чечения Рамзан Кадиров записа видеообръщение, в което заявява, че "г-н Медински е направил грешка". А телевизионният водещ Владимир Соловьов и гостите на неговата програма прекараха много време в критика на помощника на президента.

Медински беше толкова разтревожен от тази критика, че се опита да проведе телефонен разговор с президента, за да изясни дали е казал всичко правилно. Путин обаче не бързаше да се свърже с помощника си, като не виждаше необходимостта да отделя време на главния преговарящ. Медински беше толкова нервен в очакване на отговор, че като истински бюрократ реши да играе на сигурно и излезе с ново изявление, в което за всеки случай остро разкритикува Украйна. Само ден по-късно Путин отговори на обаждането на Медински, потвърди, че е прав и едва тогава служителят се успокои.

Вярно е, че конфликтите, свързани с преговорите, не свършиха дотук. Един от най-неудобните моменти дойде, когато украинските преговарящи попитаха руските си колеги какво означава "денацификация" на Украйна. Те не успяха да формулират отговор. Цялата руска пропаганда се чувстваше също толкова глупава заради тази фраза в онези дни.

Грешка-22

"Ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна", с тези сложни думи Путин определи речника на телевизионерите в деня на началото на военните действия.

Телевизионният водещ Дмитрий Кисельов в своите "Вести от седмицата" обясни значението на "денацификация" в продължение на поне седем минути. "Денацификацията може да бъде само принудителна", повтаря той в предаванията от 27 февруари и 6 март. Но тогава нещо се обърка - в априлските предавания той или изобщо не използва термина, или го направи веднъж за целия брой.

Работата е там, че по това време Кремъл е поръчал телефонни анкети от социолози, включително за отношението на руснаците към основните тези на пропагандата. Оказа се, че хората не разбират какво е "денацификация" - малко хора можеха ясно да дешифрират термина, казаха на "Проект" четирима събеседници наведнъж - високопоставен медиен мениджър и социолог, близък до Кремъл и експерт, който познава потайностите на Кремъл.

"След това за нас започна бъркотия - всяка седмица търсихме нови думи, но не можахме да намерим нищо успешно", оплаква се източник, близък до Кремъл. Според него социологическите проучвания показват, че населението иска само едно - обявяването на победа. Не беше възможно да се постигне това и трябваше редовно да се измислят нови обяснения, което неизбежно доведе до объркване.

Как телевизията увеличи количеството на пропагандата

По традиция те се опитваха да решат проблема с качеството на пропагандата с пари и количество. Те започнаха да плащат допълнителни бонуси на служителите на държавните канали, но също така ги принудиха да работят повече. След 24 февруари безпрецедентно количество селективна пропаганда се изсипа върху руските телевизионни зрители.

Изчисленията на "Проек" показаха, че в сравнение с една нормална предвоенна седмица обемът на информационните и журналистическите предавания по Първи канал на руската телевизия се увеличи от 28 часа седмично на 90. За това под ножа минаха популярни вечерни развлекателни програми. Канал "Россия-1" официално действаше по-умерено. Обемът на пропагандата там нарасна от 52,5 часа на 67,5 часа седмично. Но от друга страна, обемът на предаванията на един от ключовите пропагандисти Владимир Соловьов е рязко увеличен в този канал.

Дори най-почтените пропагандисти се объркаха. Първите новини за битките на 24 февруари по "Първи канал", "Россия-1" и НТВ казаха, че "руските войски напредват бързо", "украинските военнослужещи масово се оттеглят" и по тях се стреля от " Национални батальони", които са основният център на съпротива в Украйна. "На фона на успехите на руската армия, въоръжените сили на Украйна скоро ще бъдат фрагментирани и блокирани", съобщи кореспондент в програмата на Кисельов на 27 февруари.

Увереността, с която пропагандата говори за успехите на руската армия, доведе до факта, че на 6 март в предаването "Вести от седмицата" авторът на един от репортажите изпусна фразата: "Сега, когато нашите крайцери и десантни кораби са на рейдът в съветския град-герой Одеса...", което всъщност не се случи.

Неочакваното съобщение на руското министерство на отбраната, че се оттегля от Киев с пропагандни цели, беше дори по-голяма изненада от бавното напредване през първите седмици на войната. Само два дни преди това кореспондентът на "Вести" Евгений Поддубни съобщи от Гостомел, че "руските парашутисти вървят напред" и "вече са на близки подходи" към столицата на Украйна и "сега основната задача е да се демонтират укрепленията край Киев". На 28 март, ден преди официалното отстъпление, "Първи канал" излъчи материал за мобилна военна болница, разположена на фронтовата линия близо до Киев. В резултат на това, когато отстъплението стана реалност, държавните канали решиха да излязат с по-кратко от минута съобщение.

Друг проблем за медиите, свикнали да действат по нареждане на Кремъл, са продължаващите противоречия в думите на официални лица. Например Дмитрий Песков призна в няколко интервюта "значителните" загуби на Русия във войната и отказа да заклеймява известни личности, които напуснаха страната, след това той беше критикуван от Кадиров, прокремълския медиен мениджър Арам Габрелянов и дори секретаря на Генералния съвет на Единна Русия Андрей Турчак.

В резултат на това шефовете на държавните медии трябваше да решат проблема - започнаха да публикуват изявления на политици с голямо закъснение и само с разрешението на началниците си.

"След поредната битка получихме инструкция да цитираме Кадиров само след санкцията на ръководството", казва журналист на ТАСС, пожелал анонимност. И дава пример - агенцията не предаде съобщението на Кадиров за 260-те предали се украински морски пехотинци.

Напоследък властите започнаха дълго да разсъждават върху икономическите новини. Ако в текста има дори намек, че войната и санкциите не са лесни за Русия, може да се координира два часа или да не се пусне изобщо. Например, властите забраниха да се публикува новината на един от кореспондентите с "изгладен" цитат от експерт, че ефектът от идеята за приемане на плащания за газ в рубли ще бъде "неутрален". Вместо това излезе друг коментар - че този ход ще позволи "удар по доларовата система като такава".

* * *

Висшето ръководство на Русия намери свой собствен начин да се справи с провалите на фронта и объркването в умовете. Путин и Шойгу, висшите военни лидери на Русия, решиха просто да млъкнат. Известният с любовта си към саморекламата министър на отбраната изчезна малко след началото на спецоперацията. Само веднъж, на 11 март, той отиде във военна болница и нито веднъж не посети нито фронтовата линия, нито военните части. След като се появи в болницата, Шойгу изчезна от полезрението за дълго още два пъти - от 11 до 24 март и от 8 до 19 април.

Още по-интересно нещо се случва с Путин. От 24 февруари президентът на Русия е давал публични оценки за кампанията само 18 пъти, докато неговият колега Владимир Зеленски записва обръщенията си всеки ден. Ако в първите дни Путин даваше оценки на военните операции почти всеки ден, то по-късно паузите между изявленията започнаха да достигат две седмици.

Руското ръководство често просто няма какво да каже, обобщава познат на министъра на отбраната.